– Съществува, да – осведоми го Робин.
– Казах на разследващия полицай, че съм ѝ споменал за изявата в пъба. Признах му, че бих искал да я видя пак, стига тя да имаше желание. Нямах какво да крия.
Робин си припомни как според Страйк Сачуел се е показал прекалено услужлив с тази информация и като се опита да разсее внезапното си подозрение, попита го:
– Някой забелязал ли е Марго в пъба, където сте свирили?
Сачуел се забави, преди да преглътне и да отговори:
– Не, доколкото ми е известно.
– Малкият дървен викинг, който сте ѝ дали... – подхвана Робин, като го наблюдаваше внимателно, – онзи с надпис отдолу „Брунхилда“...
– Онзи, дето е държала на бюрото в лекарския си кабинет ли? – Робин прочете по лицето му изражение на удовлетворена суета. – Да, бях ѝ дал фигурката по времето, когато бяхме заедно.
Дали наистина е така, почуди се Робин. След неприятната раздяла на Марго и Сачуел, след като я беше заключил в апартамента си, та да не може да иде на работа, след като я беше удрял и после тя се бе омъжила за друг, би ли задържала Марго глупавия малък подарък на Сачуел? Интимните шегички и прякори не отмираха ли и не ставаха ли нежелани след болезнено скъсване, когато мисълта за тях навяваше лоши спомени за скандали и обиди? Робин бе занесла в благотворителна институция повечето от подаръците на Матю, след като откри изневярата му, включително плюшеното слонче, сувенира, получен за първия им празник на Свети Валентин, и кутията за бижута за двайсет и първия им такъв. Но Робин отгатваше, че Сачуел упорито ще се придържа към версията си, така че премина на следващия въпрос в бележника си.
– На „Клъркънуел Роуд“ е имало печатница, с която сте имали отношения.
– Моля? – намръщи се Сачуел. – Печатница ли?
– Ученичка, на име Аманда Уайт, е твърдяла, че е видяла Марго на прозорец на горния етаж, където е била печатницата, във вечерта на...
– Нима? – прекъсна я Сачуел. – Никога не съм имал връзка с никаква печатница. Кой твърди, че съм имал?
– През осемдесетте години е била написана книга за изчезването на Марго...
– Така ли? Не ми е попадала.
– В нея пише, че печатницата е изработвала листовки за нощния клуб, за който сте правили стенопис.
– О, да му се не види – едновременно развеселен и раздразнен, възкликна Сачуел. – Че що за връзка е това? Пресилено би било да се нарече дори съвпадение. Никога не съм чувал за проклетото място.
Робин си записа бележка и продължи със следващия въпрос.
– Какво беше впечатлението ви от Бил Талбът?
– От кого?
– От разследващия полицай. Първия – уточни Робин.
– О, да – кимна Сачуел. – Много странен образ. Като чух после, че получил нервен срив или нещо такова, никак не се изненадах. Все ме питаше какво съм правил на разни произволни дати. После си дадох сметка, че се е опитвал да прецени дали не съм Касапина от Есекс. Искаше да научи часа на раждането ми, а какво общо би могло да има това?
– Опитвал се е да състави хороскопа ви – осведоми го Робин и разправи за обсебеността на Талбът от астрологията.
– „Den to pistevo!“[2] – възкликна Сачуел и изглеждаше ядосан. – Това дори не е смешно. Та той ръководеше разследването в продължение на... колко време?
– Шест месеца – припомни Робин.
– Господи – промърмори Сачуел и при гримасата му лепенката върху превръзката на окото се сбръчка.
– Изглежда, хората около него не са си давали сметка колко е болен, докато не е станало прекалено очевидно, че да бъде игнорирано – каза Робин и извади няколко листа с фотокопираните показания на Сачуел пред Талбът и Лоусън.
– Какво е това? – попита остро той.
– Вашите показания пред полицията – отвърна Робин.
– Защо целите са нашарени със звезди?
– Това са пентаграми – каза Робин. – Те са върху показанията, които Талбът е снел от вас. Това е просто рутинна процедура – добави тя, защото Сачуел вече изглеждаше леко наежен. – Правим го с всеки, който е бил разпитван от полицията. Знам, че още тогава показанията ви са били проверени повторно, но нали не възразявате да ги прегледаме отново? Може пък да успеете да си припомните нещо полезно.
Като прие мълчанието му за съгласие, тя продължи:
– Били сте сам в ателието си в следобеда на единайсети октомври, но в пет часа сте приели обаждане по телефона от господин... Хендрикс?