Юлия остави думите да попият. Разбърка подпалките. Рогер също. По една цепеница, малко жар, много дим.
– Може ли да ти кажа нещо лично, Рогер? – прошепна тя след малко.
– Ммм.
– Не е нужно да доказваш нищо повече пред Анна-Лена. Не е нужно да се доказваш пред когото и да е. Достатъчен си.
Продължиха да ръчкат огъня. Влезе им адски много дим в очите, и на двамата. Не казаха нищо повече.
На вратата се почука. Полицаят отвън най-накрая се беше усетил, че звънецът не работи.
63.
Аз ще отворя – предложи обирджийката.
– Не! Ами ако е полицията? – възкликна Ру.
– Сигурно е просто разносвачът на пици – предположи обирджийката.
– Ти луда ли си? Полицията никога няма да прати разносвач при похитителя! Та ти си въоръжена и опасна! – каза Ру.
– Не съм опасна – прошепна обирджийката наранено.
– Нямах това предвид – извини се Ру.
Рогер се изправи до камината, която вече димеше значително по-малко, и посочи обирджийката с цепеницата, сякаш тя бе станала част от ръката му.
– Ру е права. Ако отвориш вратата, може да те застрелят. По-добре аз да отида!
Юлия се съгласи, само че твърде охотно, което не накара Рогер да се почувства особено комфортно:
– Да! Нека Рогер отиде! Кой знае? Може все пак да измислим как да ти помогнем да се измъкнеш, а така полицията няма да знае, че си жена. Всички ще приемат за даденост, че обирджията е мъж!
– Защо? – попита Рогер.
– Защото жените обикновено не са толкова тъпи – вметна Зара, все така услужлива.
Обирджийката въздъхна несигурно. Но Анна-Лена направи мъничка, мъничка крачка към средата на стаята и прошепна:
– Рогер, не отваряй вратата, моля те. Представи си, че стрелят.
На Рогер му влезе пушек в очите, въпреки че вече нямаше пушек. Не каза нищо. Вместо това Ленарт пристъпи напред.
– Уф! Нека аз да отворя! Дайте ми маската и ще се престоря на похитител. Все пак съм актьор, участвах в „Търговецът от Венеция“ в местния театър.
– Не се ли казва „Венецианският търговец“? – попита Анна-Лена.
– Така ли? – попита Ленарт.
– О, харесвам тази пиеса, в нея има един много хубав цитат! За една свещ! – викна ентусиазирано Естел, но не можеше да си спомни точната реплика, ако ще животът ѝ да зависеше от това.
– Боже господи, стига сте дрънкали и се СЪСРЕДОТОЧЕТЕ малко! – кресна Юлия, защото на вратата отново се почука.
Ленарт кимна и протегна ръка към обирджийката.
– Дай ми маската и пистолета.
– Не, дай ги на мен, аз ще отида! – настоя Рогер с възвърната нужда да се налага.
Двамата мъже се изпъчиха един срещу друг, доколкото можеха. Рогер искаше пак да фрасне Ленарт по мутрата, още повече сега, когато заешката глава я нямаше. Но Ленарт може би видя колко много го боли, затова преди Рогер да е свил юмруци, каза:
– Не се сърди на съпругата си, Рогер. Сърди се на мен. Рогер все още изглеждаше ядосан, но думите все пак отвориха малка пукнатина в гнева му, през която напрежението можеше бавно да изтече.
– Аз... – изръмжа Рогер, като избягваше да гледа към Анна-Лена.
– Нека аз го направя – помоли Ленарт.
– Моля те, скъпи – прошепна Анна-Лена.
Рогер вдигна поглед до брадичката ѝ и видя, че тя трепери. Тогава отстъпи. Това можеше да бъде много хубав момент, ако Рогер бе съумял да не измърмори:
– Надявам се да те прострелят само в крака, Ленарт. Това всъщност беше по-мило, отколкото прозвуча.
Тъкмо тогава Естел успя да си спомни цитата от пиесата и изтърси:
– Онази светлинка е в моя дом. Уж малка свещ, а хвърля лъч дотука. Тъй в мрачен свят блести доброто дело![10]Спомни си и още един цитат оттам, за тъгата и недоумението, но не го каза на глас, защото не искаше да разваля настроението. Обирджийката погледна дребната, възрастна жена.
– Извинявай, сега се сещам, че ти чакаше мъжа си, Кнут ли му беше името? Каза, че паркирал колата, когато аз... той сигурно ужасно се притеснява! – каза тя, съсипана от угризения на съвестта.
Естел я погали по ръката.
– Не, не се притеснявай, Кнут вече е мъртъв. Обирджийката пребледня.
– Докато ти си била тук? УМРЯЛ Е, докато ние тук... о, божичко...
Естел тръсна глава.
– Не, не, не. Мъртъв е от известно време. Светът не се върти около теб, малкото ми момиче.
– Аз... – отрони се от устата на обирджийката. Естел отново я погали.