Манастирът е само на два дни път от града. Икономът и двамата му помощници ще останат там, докато продадат нашата вълна, а аз ще продължа сам. Сбогувам се кратко и неискрено. Щом се изгубват от погледа ми, бързо се връщам на пазара. Панаирът на тъканите е привлякъл в града търговци, които се надпреварват да предложат най-добрата цена. Монетите, които игуменът ми даде за велен и мастило, лесно се превръщат в нов плащ, панталон и жакет. За още няколко монети си купувам шапка, която се спуска покрай лицето, и чифт здрави ботуши.
Чака ме дълъг път.
37.
Люксембург
На вратата имаше надпис „Алармена система“, но Дьорнер беше казал истината: тя не работеше. Ели се промъкна през ничията земя от цигарени фасове и метални пепелници, надолу по една алея и на свобода. Никой не я видя. Дъг бе в страничната уличка, където го остави.
Той погледна разчорлената й коса, прашните ивици и кръвта на ръката й, където се беше порязала на хартията.
— Какво стана? Точно се готвех да звънна в полицията, толкова се разтревожих.
Ели се смъкна на седалката до него така, че само темето й се виждаше.
— Тръгвай, после ще ти разкажа.
— Намери ли онова, което търсеше?
— Намери телефонна будка, но на някое не много оживено място.
Търсенето в интернет й донесе номера, който искаше, и успя да се свърже веднага.
— Господин Леховски, моля. Ели Стентън се обажда.
Помисли си, че може да е заминал някъде, но извади късмет — ако може да се нарече така. Леховски се обади.
— Ели, каква неочаквана изненада. Реших, че вероятно си ме забравила.
Тя потрепери и едва не тресна слушалката на вилката. Леховски беше нейното минало, прекалено близо до „Монсалват“. Дори разговорът с него й носеше усещането, че отново е между челюстите на двукрилата врата на сейфа.
Ами ако Бланшар го е пипнал?
— Поглъщането завърши. Готова съм да изпълня обещанието си.
Опита се да прозвучи делово, сякаш това не е кой знае какво. От другата страна на линията чу как Леховски се облизва. А може би просто дъвчеше дъвка.
— В „Софител“ ли си отседнала? Там ли ще се видим?
— Мислех да идем на някое… по-интимно място.
Той се засмя.
— Тревожиш се за доброто си име. Леховски не е обиден. — Той каза името на ресторант в Стария град. — Очаквам с нетърпение нашата вечер.
Ели остави слушалката, гадеше й се. Дори в тунелите на метрото не се беше чувствала толкова мръсна.
„Направи го с Бланшар“, припомни си тя. Някак си не й се искаше да го смята за нещо различно.
Обърна се и видя, че Дъг я гледа внимателно.
— Каква е сделката?
Беше прекалено уморена да лъже.
— Той разполагаше с възможности при сделката за поемането на „Талхюет“, които можеха да провалят всичко. Казах му, че ако я остави да продължи, ще преспя с него.
Мрачното изражение на Дъг беше трудно поносимо. Правилна реакция, грешна причина. Припомни си Люси и установи, че я обхваща нетърпение.
— Не бъди такъв дечко. Никога не бих го направила.
— Но сега си готова. За да получиш папката за Мирабо.
— За да стигна до Братството. Без тях сме загазили.
Ресторантът беше ярко осветен и оживен, пълен с хора от корпорациите. От вратата Ели огледа помещението за опасности. Леховски може и да беше от другата страна при сделката за „Талхюет“, но това нищо не значеше. Ако Бланшар му бе предложил подходяща сума, като нищо щеше да я предаде.
Леховски беше единственото познато лице тук, а той не беше труден за забелязване. Носеше спортно сако на черно-бяло каре, много крещящо, макар че вероятно струваше няколкостотин паунда. Той поръча и за нея, без да я попита какво иска.
— Всички решения успяват чрез дързост — подхвърли той авторитетно, сигурно го беше прочел в някоя книга. — Щом съблазнителят се поколебае, разваля очарованието на мига. „Няма нито една жена, която да не предпочита малко груби обноски пред прекаленото внимание.“ Знаеш ли кой е казал това? Жена.
Ели не беше излизала с мъж, който да й предлага изложение на тактиката си в реално време. Тя стисна краката си и се опита да не мисли за онова, което предстоеше.
Келнерът донесе шампанско — което Леховски опита с показно суетене. Чукна чашата си в нейната.