— Питър от Камрос?
Гласът е познат, но не знам откъде. Взирам се. Сега, след като е свалил наметалото, виждам туниката с цвят на вино и с бродирани лъвове. Мъжът, който ме наблюдаваше в залата.
Откъде знае името ми?
— Аз съм Кретиен. Питър е мъртъв.
— Не и за нас.
Нещо ме блъсва отстрани в главата. Сякаш някой е духнал свещ. Потъвам в мрака.
39.
Шалон сюр Сон, Франция
Ели искаше да избегне магистралата и да пътува цяла нощ. Дъг се опъна и спечели по двата въпроса.
— Те не знаят каква кола караме, нито къде отиваме. Не могат да сложат наблюдатели на всеки мост във Франция.
— Няма да им отнеме много време да разберат къде отиваме. Някой в „Талхюет“ трябва да знае за Мирабо. Щом го намерят, веднага ще разберат. — Тя си спомни частния самолет на Сен Лазар. — Те действат бързо.
— Точно затова трябва да тръгнем по магистралата.
Ели се предаде. И когато малко след дванайсет Дъг влезе в отбивката и спря пред някакъв мотел, тя не възрази. Сгуши се до него и заспа още преди да е изгасил лампата.
Хората, които изпадат в захлас пред френската кухня, никога не са опитвали закуската в шест на крайпътен ресторант. Докато Дъг взимаше храната, Ели влезе в телефонната будка и опита да се свърже с номера от визитката на Хари. Включи се телефонният секретар с думи, които й се сториха като епитафия.
Те задъвкаха мазните кроасани и започнаха да проучват папката. Огромни чудовища фучаха по магистралата — тежката кавалерия на търговията.
Документите бяха на английски, но това не помогна много. По-голямата част беше толкова непроницаемо техническа, че Ели не можа да извлече много смисъл. Изглежда, ставаше дума за големи въглищни залежи близо до Лион, които „Талхюет“ копаеха. За „Мирабо“ имаше само отпратка, и то към края. Дъг я намери, докато Ели отиде да й долеят кафе.
„Проект «Мирабо»: неконвенционално добиване на въглеводороди.
ПОВЕРИТЕЛНО.
Проектът беше прекратен след проблеми, свързани с опазването на околната среда по овреме на процеса хидравлично трошене.“
— И това ли е всичко?
Дъг прелисти няколко страници.
— Има оценка на въздействието върху околната среда.
Прочетоха я заедно. Там нямаше нищо за „Мирабо“.
— Какво ще кажеш за това?
По средата на страницата, под заглавието „Места с исторически/културен интерес“ Ели прочете:
„Потъналият параклис на свети Донатиен, нормански, XII-XIV(?) век
Реф. № на картата: Д5.
Риск: нисък.“
— Поне е средновековен — каза тя със съмнение в гласа.
Дъг имаше странно изражение.
— Какво има?
— Намира се на петстотин километра от местата, където норманите са строели по това време.
— Мислиш ли, че въгледобивната компания може да направи тази разлика? И какво означава това „потънал“?
Дъг се зае да разглежда картата в началото на папката. Пръстът му се спря на синьо петно в средата на страницата.
— Д5 се намира в средата на езерото.
Слязоха от магистралата и поеха на изток — дълъг, лъкатушещ път, който се виеше през тъмни борови гори към хълмовете. От време на време на някой завой зърваха в далечината назъбените върхове на Алпите. Това напомни на Ели колко близо са до замъка на Сен Лазар, който се намираше недалеч от границата, в Швейцария. Тя се размърда на седалката и погледна в огледалото за обратно виждане. Потрепване в стомаха й подсказа, че Бланшар не може да е далеч.
— Мисля, че е това.
От лявата им страна се появи ограда от телена мрежа, която се точеше успоредно на пътя и потъваше в гората. Най-отгоре имаше бодлива тел. В началото виждаха само дървета, но когато пътят започна да се изкачва, се озоваха над дълбок изкоп с формата на купа между хълмовете. Сигурно е естествена падина, но тежката индустрия я беше издълбала, за да я превърне в черна шахта с широки тераси, които потъваха в земята. Тежки камиони се катереха по черен път, проснат като белег между дърветата.
Бозава мъглица висеше над долината. Нямаше и следа от езеро. Ели погледна картата.
— Входът към откритата мина трябва да е на върха на следващия гребен. Оттам има пътека, която води до езерото.
— Нима ще влезем просто ей така?
— Да хвърлим едно око.
Пътят направи почти обратен завой, след това започна да се изкачва към билото на хълм. Ели видя пропускателния пункт и вдигнатата синьо-бяла бариера.