Дъг намали. Портите бяха отворени. Черен мерцедес 4×4 бе спрял на входа с работещ двигател. Сигурно бе пристигнал току-що, макар Ели да не го беше видяла по пътя.
— Не спирай.
Дъг я погледна и тя го стисна за ръката.
— Само не спирай.
Ако някой ги наблюдаваше, щеше да му се стори съмнително. В един миг колата намали, а в следващия рязко ускори. Дали ги бяха забелязали? Дали бяха видели, че колата е с английски номера? Ели погледна назад: стори й се, че на пътя вижда мъж, който маха с ръце след тях. След това пътят зави и вече не беше сигурна дали не е било просто дърво.
— Погрешен вход? — попита Дъг.
— Просто лошо предчувствие. Заради колата. — Не беше сигурна дали на номерата й не видя швейцарското знаме.
Дъг погледна в огледалото.
— Зад нас още няма никого.
Прекосиха билото на хълма и започнаха да се спускат от другата страна. Дърветата станаха по-дебели и скриваха всичко зад тях. Оградата от телена мрежа продължаваше без прекъсване.
— Влез там.
Черен път навлизаше между дърветата. Дъг спря рязко и насочи автомобила по коловозите. Не успяха да стигнат далеч, защото ръждясала порта препречваше трасето, но поне не се виждаха от пътя.
— Да вървим. — Страхът, който я беше преследвал от мига, когато влезе в трезора, сега отново я обзе. — Ако са ни видели на пропускателния пункт, нямаме много време.
Дъг взе раницата с кутията. Тръгнаха по пътя, където дърветата им осигуряваха прикритие, и оглеждаха оградата за възможен вход. Не бяха стигнали много далеч, когато боботене наруши горската тишина.
— Залегни.
Проснаха се по корем на земята и зачакаха. След половин минута една кола профуча с рев и се скри зад завоя. Ели бе заровила лице в боровите иглички и не можа да я огледа. Изчакаха, докато шумът заглъхна, след което продължиха, но вече по-бързо.
Ели установи, че нещо в гората се е променило. Преди дърветата представляваха плътна стена от еднообразно зелено, а сега повечето бяха кафяви. Мъртвите иглички стърчаха от мъртви клони. Няколко дървета се бяха предали напълно и бяха рухнали на земята.
— Там.
Едно паднало дърво беше съборило оградата, лягайки като опасен мост над бодливата тел. Дъг направи столче с ръцете си и повдигна Ели. Тя прегърна ствола и се издърпа нагоре. Чуканчетата на мъртвите клони я изподраха.
— Ще издържи ли тежестта ти? — попита Дъг.
Тя запълзя по мъртвия ствол. Беше минала почти половината, когато чу автомобилът да се връща нагоре по хълма. Опита се да продължи по-бързо. Повдигна се и запълзя като мравка по стърчащите сухи клони.
Клонът, за който се държеше, се строши с пронизително пукане. Ели стрелна ръка да се залови за нещо, но стисна бодливата тел. Това спря падането й, но дланта й беше разрязана и кървеше. Тя изстена, но ако се пуснеше, щеше да изгуби равновесие и да падне.
— Дръж се!
Дъг се издърпа на дървото и запълзя към нея. Шумът от двигателя се засилваше. Той се протегна и внимателно я прегърна през кръста, за да може да се освободи от бодливата тел. Кръвта се стичаше от дланта й и капеше на земята. Когато опита да се хване, едва понесе пронизалата я болка.
— Държа те.
Продължиха напред, като Дъг я придържаше. Двигателят беше вече зад последния завой.
Обаче се оказаха твърде тежки за мъртвото трошливо дърво и целият ствол се скърши. Точно преди да рухне, Дъг се хвърли напред и двамата паднаха зад оградата с глухо тупване.
Черният мерцедес отмина, но този път се движеше по-бавно. Оградата се полюшваше. Дали можеха да ги видят? Сигурна беше, че са чули ехото от падането на дървото. Виждаше само дърветата. Не посмя да вдигне очи от страх.
Автомобилът изчезна от поглед и те останаха залегнали, докато звукът не заглъхна напълно. Ели се изправи и избърса лицето си.
— Как ще излезем?
— Ще пресечем моста. — Дъг извади носна кърпа и превърза дланта й, за да спре кървенето. След това вдигна раницата и я преметна на гърба си. — Ако изобщо има мост.
Навлязоха в гората, спускайки се надолу по склона. Покритата с борови иглички земя заглушаваше стъпките им като сняг. Колкото по-навътре навлизаха, толкова по-кафява ставаше гората. Каквото и да предизвикваше тази болест по дърветата, то се беше разпростряло върху почти целия периметър. Ели си спомни папката. Проблеми с опазването на околната среда при процеса на хидравлично трошене. Какво ли означаваше това?