Махването с пушката им отне всяка друга възможност. Дъг свали раницата и извади квадратната картонена кутия.
— Какво е това?
Дъг извади куба. Дъхът му замъгли лъскавата черна повърхност.
— Мамка му, какво е това?
— Иска ми се да знаехме — включи се Ели.
— Мамка му, хора, не се ебавайте с мен. Това прилича на бомба.
— Откраднахме го от хранилището на компанията. Не знаем какво е. Мислим, че в този параклис може да има следа.
Йост ококори очи.
— Вие май сте по-шантави и от мен. Ако казвате истината. Може би, ако пуснем един куршум на това чудо, ще се случи нещо.
Той вдигна оръжието, но Ели пристъпи пред него. Йост се изсмя налудничаво.
— Значи е ценно.
— За някого. — Ели се огледа, чудеше се отчаяно къде може да са приятелите на Хари.
— Дай ми го.
Ако беше по-смела или гледаше сцената по телевизията, може би щеше да се запита дали наистина ще я застреля. Но сега, в студения, кален параклис, сърцето й едва не изскочи от гърдите. И все пак се поколеба. Йост присви очи по мерника като стар каубой. Тя стоеше неподвижна като каменните рицари по пода.
Енюрин Стентън умря, опитвайки се да го върне.
Почувства как ръката на Дъг я отмества. Сети се за майка си, за нейните дълги, самотни години, след като съпругът й беше пожертвал живота си. И за какво?
Тя затвори раницата и я плъзна по пода към Йост, който я преметна на рамо. Изпитваше такава болка, сякаш бе предала детето си.
— И къде ще намерите вашата следа? — попита Йост.
Тя се съсредоточи. Това й помогна да забрави болката. Огледа статуите на рицарите.
— Не се отварят — съобщи й Йост. — Опитах. В случай че вътре има съкровище.
Почувства се замаяна. Облегна се на една от колоните, за да запази равновесие. Тежкият камък й напомни за подземието на „Монсалват“.
Къде е най-важното място в една черква?
В дъното на параклиса покритият с кал под се издигаше. Ели предположи, че там, където някога е стоял олтарът, е имало подиум. Тя стъпи на него и коленичи. Влагата се просмука през джинсите й. Зарови ръце в калта.
Усети как пръстенът на Бланшар се завърта на пръста й. Носеше го от толкова отдавна, че беше забравила за него. Извади ръка от калта, свали пръстена и го пъхна в джоба си.
— Намери ли нещо? — попита Дъг.
Тя бръкна отново в калта.
— Още не.
На дълбочина до лакътя почувства нещо гладко и твърдо. Зарови с две ръце, както копаят кучетата. Дъг се хвърли да й помага. Скоро изкопаха малка дупка, стигаща до пода на старата черква. През тънкия слой кал, който покриваше камъните, се виждаха избелели линии, подобни на диаграма или карта.
— Тук долу има някакво изображение.
Удвоиха усилията си, изгребвайки калта, за да разкрият призрачния чертеж. Накрая успяха да разчистят дупка с ширина около метър. Йост донесе бутилка вода и я изсипа върху камъните. Водата отнесе последните останки от кал и разкри скритата отдолу мозайка.
Вторачиха се в нея. Приличаше на възел, но с прави линии и остри ъгли, които се простираха на всички страни като върховете на звезда. В очертанията й имаше симетрия, сякаш излагаше неизвестно уравнение.
— Това е лабиринт — възкликна Дъг. — По заплетени пътища… Това трябва да е.
— Не може да е лабиринт — възрази Ели, — няма пътека, а линиите се пресичат навсякъде.
Тя клекна в калта и се зае да почиства краищата на мозайката. Извади пила за нокти от чантата си и започна да драска по камъка, за да намери някаква пукнатина или дръжка.
Върху й падна сянка. Йост бе насочил камерата към пода, а лицето му се беше изкривило, за да наднича в екрана.
— Какво правиш?
— Документирам обекта. Това е изкуство, нали? Значи е ценно. — Йост се завъртя, за да намери по-добър ракурс. — Ние сме във Франция. Ако на политиците не им пука, че „Талхюет“ прееба природата, може би ще се заинтересуват от културата.
Ели не обърна внимание на камерата и продължи да проверява камъните. Те не помръдваха. Между плочките на мозайката почти нямаше фуги.
— Може би там. — Йост посочи средата на мозайката, където се виждаше масивен кръст. — Може би „хиксът“ маркира мястото, а?
Но колкото и да се опитваше, не можа да ги освободи. Толкова се беше съсредоточила, че не чу боботенето на двигателите, докато Йост не я хвана за яката и я вдигна. Завлече я до отворите на прозорците. В другия край на езерото черен джип и два червени пикапа се носеха по коловоза между дърветата.