Джослин и неговият рицар се хвърлят напред в галоп. Веднъж Горнеман каза, че не произходът прави от мъжа рицар, нито обучението или уменията му — причината е неговият кон. Тълпа селяни могат да повалят много пешаци, но само двама рицари могат да ги разпръснат.
Насред улицата има купчина отпадъци — грижливо струпана по-рано. Рицарите я заобикалят, както водата се разделя покрай скала, и минават толкова близо до къщите, че раменете им се отъркват в покривните греди. Слава богу, Джослин идва откъм моята страна.
Отброявам крачките. Ако прибързам, ще бъда стъпкан от копитата; ако закъснея, ще отскоча от задницата на коня. Избирам времето много точно. Хвърлям се от покрива, прегръщам конника и оставям инерцията да свали и двама ни на земята. Джослин изхвръква от седлото, а аз притискам глава в гърдите му, за да се запазя, когато и двамата се стоварваме на земята. Нещо се строшава, когато се приземяваме върху камък, но не е при мен. Изкарах си въздуха, но не съм ранен.
От другата страна на пътя Анселм е свалил противника си от коня и двамата се боричкат в калта. Малко по нататък Хю и останалите са заобиколили третия рицар. Вдигам щита, който Джослин е изпуснал, и издърпвам меча от сламата, където го скрих по-рано. Зад себе си чувам звън. Джослин е смъкнал шлема си и се изправя със залитане.
Толкова години си мечтаех за отмъщение, но сега, когато е дошло, се случва твърде лесно. Изгубил съм малко тегло, откакто спрях да се сражавам, но съм още силен. Джослин вероятно от години не е използвал меча си. Момчето, което радваше със смелостта си, се е превърнало в тлъст и тромав мъж, който разхожда сланините си в тясна ризница.
Изтегля меча си. Аз избягвам мушването и го удрям в лицето с издутата част на щита. Кръв потича от носа му. Виждам Ада отново и кръвта, която се стича от нея. Сграбчвам ръката му с меча, извивам я и стоварвам щита си върху нея. Костта се строшава. Той отстъпва, но шпората му задира в земята. Просва се в калта и мята ръце и крака като риба на сухо.
Стъпвам на гърлото му и вдигам копието си. Джослин става кривоглед в опита си да го следи с поглед.
— Погледни ме.
Не може да отмести очи от върха на копието. Изнасям го назад, за да нанеса удар. Зениците на Джослин се разделят, сякаш дръпнати с конец.
Дали убийството ще излекува раната ми?
Тежестта на копието в ръката ми казва „да“. То подръпва рамото ми, подканяйки ме да нанеса удар.
Обаче ръката ми е безчувствена — не помръдва. Спомням си отшелника: Ще покажеш ли любов към необичащите, ще покажеш ли милост към безмилостните?
Аз убих Ада. Сметнах, че мога да играя Тристан за нея и да изтрия нещастието от историята. Забравих, че за всеки Тристан има по един крал Марк. Ако исках да убия Джослин, можех да го намеря, щом пожелая. А аз се мотаех по турнири и около наемници, подхранвайки фантазиите си как превземам Хотфор, но в сърцето си знаех, че аз съм виновният.
Джослин я открадна и я завърза за дървото. Негов човек хвърли копието. Ако сега аз лежах в калта под неговото острие, вече щях да съм мъртъв. Каква част от живота ми измина в очакване на този миг?
Милост към безмилостните.
Копието тежи като олово. Ръката ми трепери. Повече не мога да го държа.
По-лесно е да го пусна на земята.
45.
Близо до Реймс, Франция
Анелизе Стирт живееше в областта Шампан на югоизток от Реймс — хълмиста земя, където всеки склон беше покрит с лозя. Минаваха през села с ниски къщи от пясъчник, облени от лунната светлина, капаци на прозорците и заключени врати. Никъде не се виждаха хора. Дъг спря пред порти от ковано желязо, затварящи достъпа до дълга чакълеста автомобилна алея.
— Сигурен ли си, че не сме сбъркали? — В представите на Ели всички учени живееха в къщи като тази на Дъг — претъпкани места, чието основно предназначение е да подслоняват книги. Жилището на д-р Стирт беше истинско шато — триетажна господарска къща с тесни еркерни прозорци, ято помощни сгради и кула, издигаща се над единия ъгъл.
— Това показва картата. Изглежда, още е будна.
Пътуването им беше отнело повече време от очакваното. Вече минаваше единайсет, но прозорците на долния етаж светеха. Ели огледа сенките около къщата и се запита какво ли крият.