— Мислите, че това е работа на Кретиен?
Дъг кимна.
— Сигурни ли сте, че е автентичен?
— Иначе нямаше да ви занимаваме.
— Езикът изглежда наред. Използвана е част от лексиката на шампанския диалект. Очевидно стихотворението е свързано с Граала. Всички тези намеци: паницата, копието, девицата. Обаче това вероятно и сами сте разбрали. Какво смятате, че мога да ви кажа?
— Смятаме, че е някаква загадка — обади се Ели, след което се изчерви. — Сега сигурност ще си помислите, че звучим налудничаво.
— Ако ми позволите да обърна цитата на Хенри Кисинджър: само защото сте луди, не значи, че не може да сте прави. — Анелизе свали очилата и ги избърса с шала си, след това се вторачи отново в пергамента. — Някои учени — истински учени — смятат, че поемите на Кретиен са пълни със загадки. В ръкописа на „Ланселот“ има напълно излишно илюминирана главна буква на ред 4401. Цялата поема е общо 7118 реда. 7118, делено на 4401, е равно на 1,62 — златното сечение или пропорция — както щете. Случайност? Никой не може да каже.
Тя разбърка чая си с бисквита.
— Замисляли ли сте се за шахматна задача?
Дъг поклати изненадано глава.
— Защо?
— Кретиен е обичал шаха. Той се явява в няколко от неговите поеми — сигурна съм, че знаете това. Множество примери с шахматни ходове, коне, които са наполовина бели и наполовина черни, черно-бели гербове, дъска за шах, използвана като щит…
Тя се усмихна изпитателно, изчаквайки ги да разберат. Ели първа се сети.
— Стихотворението е мрежа — осем реда с по осем срички. Точно както шахматната дъска.
Анелизе се зае с превода на Дъг.
„По заплетени пътища рицар Христов
търсеше благородни турнири: по право.“
— Думата, която си превел като „турнири“…
— Да, знам, че не съответства на метриката — съгласи се Дъг.
— Можеше да я преведеш и като „обиколки“. Чували ли сте за Задачата с коня?
Ели и Дъг поклатиха глави. Анелизе слезе от креслото и отвори сребрист лаптоп, сложен върху позлатена маса до стената. Влезе в търсачката.
— Обиколката на коня е шахматен проблем. Целта е конят да обиколи със скокове всички шейсет и четири полета на шахматната дъска, използвайки само разрешения ход — три полета в Г-образна форма. Две нагоре и едно встрани.
— Може ли да се направи?
— С лекота. Проблемът бил известен от векове; най-ранните му решения в Европа датират от средните векове.
— Какво значи това?
— Вашето стихотворение е шахматна дъска — всяко поле е сричка. Може би, ако ги прочете в поредността, в която се движи конят, ще ви каже нещо ново.
— Откъде човек може да знае каква е поредността?
Анелизе зарови и чукна клавиша на компютъра. Ели и Дъг се вторачиха в екрана. Там се беше появила геометрична форма, плетеница от черни линии, пресичащи се под остри ъгли и образуващи наслагващи се триъгълници. Не беше същото като мозайката в „Мирабо“, но приликата беше очевидна.
Анелизе, която беше с гръб към тях, не видя шока по лицата им.
— Така изглежда едно от решенията.
— Едно от решенията? — повтори Ели несигурно. — Колко са общо?
Анелизе превъртя страницата на екрана и текстът се замени с изображения.
— Повече, отколкото можеш да си представиш. — Тя почете още малко и се изсмя обезсърчено. — Според тази интернет страница никой не знае колко възможни обиколки има. Според последни оценки били над сто трилиона…
Тя събра чашите и ги сложи на подноса.
— Страхувам се, че не можах да ви помогна кой знае колко.
— Напротив — отвърна Ели. — Даде ни много материал за размисъл.
— Вероятно всичко това са глупости. Има нещо в Граала, което предизвиква фантазии дори у закоравели стари циници като мен. Преди осемстотин години Кретиен дьо Троа описва златен поднос. В следващото поколение той се превръща в чашата на Христос. В германската традиция това е камък, паднал от небето. Сега хората вярват, че това е тялото на любимото Христово дете, или езотерична мъдрост. Знаете ли, че има учени, които твърдят, че Кретиен се е стремил да направи поемата си колкото може по-вбесяваща? Струпва тези наситени, загатващи символи и не ти казва какво означават; сюжетът му се изплъзва от контрол без развръзка и на всичко отгоре го оставя недовършен. Може би всичко е шега, за да накара хората да полудеят от догадки?
— Вие не мислите така.