Епископът кимва.
— Тогава ми доведи Уилям.
С Хю се оттегляме в едно преддверие. От мертеците още висят връзки лук — вероятно е било склад, преди господарската къща да се превърне в импровизиран дворец. Хю крачи из помещението, а аз гледам през прозореца. Избухнали са още пожари — сякаш цялото кралство гори.
Златен век.
Вратата се отваря. Уилям от Ипър, капитанът на армията, нахълтва и поема към стаята на кралицата. Ние тръгваме подире му. Той е висок, красив мъж със силни черти и командирски поглед. Бели косми изпъстрят черната му коса, а кривата му усмивка те кара да търсиш доверието му. Познавам го по името, което си е спечелил — от години той е най-страховитият наемник на запад от Рейн. Сега е капитан на краля. Странни времена.
— Тези мъже са пристигнали от Лондон — обяснява му кралицата. — Твърдят, че един едноок наемник идва след тях, за да нападне краля. — Тя леко повдига рамо, отхвърляйки авторството на тази нелепа история. — Може ли да провериш мерките и да осигуриш пълна защита на краля?
Тя се е обърнала към Хю и епископа и в началото не забелязва реакцията на Уилям. Красивата увереност се стопява, лицето му става сиво.
— Едноокият пристигна преди час. Носи писмо от нашите съюзници в Лондон и торба със злато за нашата кауза. Искаше да помогне.
— Къде е сега?
— Помоли за аудиенция при краля. — В този миг Уилям изглежда уплашен като десетгодишен оръженосец. Почти шепне: — Помислих си, че това ще го разведри.
Повикана е стражата, запалени са фенери. Цялата господарска къща е обърната наопаки. Минава време, докато се установи съдбоносният факт.
Кралят е изчезнал.
47.
Близо до Троа, Франция
Два черни мерцедеса се носеха по чакълестата автомобилна алея. Спряха пред къщата от двете страни на нисана. Вратите се отвориха и от колите слязоха шестима мъже. Единият беше висок и властен, със сребриста коса, която грееше на лунната светлина.
Ели изтича в стаята и разтърси Дъг.
— Бланшар е тук.
— Как…?
— Няма значение. — Беше започнала да се облича. Смрадта на кал и пот, която беше успяла да изтрие в банята, отново я обгърна.
Дъг скочи от леглото и също започна да се облича.
— Откъде ще знае, за да се обади на Бланшар?
— Можеш и сам да го попиташ, ако не се махнем по-бързо.
Прозорецът гледаше към задната част на къщата. Там всичко беше спокойно — дълги ливади и чемширени живи плетове, залети от лунната светлина. Стената на къщата беше отвесна и светла, без украса или водосточни тръби.
— Можем ли да скочим?
Ели поклати глава.
— Няма да си строшим вратовете, но няма да можем да ходим.
Тя грабна раницата и излезе на стълбищната площадка. Долу се беше появила светлинка. Тихи гласове се чуваха откъм коридора; сенки се полюшваха по плочите.
Дъг застана до нея. Три етажа по-долу се чу скърцане на стъпало.
— В капан сме.
Обхвана я отчаяние. Да стигнат толкова далече и да ги хванат толкова лесно. Трябваше да се сети, че ще свърши така.
Дъг забърза по коридора, опитвайки вратите. Ели го последва.
— Не можем да се скрием. Ако не сме в стаята си, ще обърнат цялата къща. — Стъпките бяха стигнали до първия етаж.
— Шатото трябва да има задно стълбище за прислугата.
Дъг стигна края на коридора и заопипва стената. Беше покрита с бяла ламперия, за да не се отличава от другите стени.
— Тук под корниза има вдлъбнатина. — Той пъхна пръст и с щракване и леко скърцане стената се завъртя навътре. — Ето.
Дъг включи мобилния си телефон и го протегна напред. На диодния блясък от неговия екран Ели видя виеща се стълба. Затвори вратата зад гърба си и тръгна подир Дъг, следвайки кръгчето бледа светлина от телефона. Поколения прислужници бяха изгладили камъка на стъпалата. Когато стрелна поглед назад, Ели се хлъзна и едва не полетя с главата напред в бездната. Дъг я прихвана и сложи пръст на устните си.
— Внимавай!
Ели се заслуша. Отново се чуваха гласове — под тях. Бяха прекалено приглушени, за да идват от стълбищната шахта. Отпред се появи светлина, нахлуваща от кръгъл отвор в стената.
— Това трябва да е ключалката за друг вход.
Ели коленичи и залепи око на дупката. Тя гледаше към приемната, където бяха седели по-рано. Огънят беше угаснал, но светеха всички лампи. Анелизе Стирт стоеше до камината с чаша бренди и гледаше към някого, когото Ели не можеше да види.