— Двадесет и пет години, откакто ми показа ръкописа, а аз още го помня, все едно е било вчера. Не изтрих вашия номер. За всеки случай.
— Много хубаво. — Гласът на Бланшар бе хладен и сдържан както винаги. Устата на Ели беше суха като пясък. — Господин Спенсър ще бъде много щастлив да си го получи обратно.
Анелизе отпи от брендито. Движенията й бяха отсечени; чашата издрънча върху полицата на камината, когато я остави.
— Знаете колко много исках да го видя отново. От мига, когато господин Спенсър ме покани в своя замък, се чувствам като съвременен сър Пърсивал. Прекарах една нощ в замъка и видях чудни неща, оттогава все се опитвам да се върна там. Разбира се, не казах нито дума.
— Ако бяхте…
Викове се понесоха из къщата, сякаш идваха отвсякъде. Глух удар закънтя надолу по стълбището. Някой блъскаше вратата горе.
— Знаят, че сме избягали.
Чуха се още удари. Ели чу пукот, след това нещо се строши, последваха гневни викове. Тя се огледа. Вече бяха на приземния етаж, но стълбището не свършваше. Сигурно имаше и мазе. Не смееше да влезе в приемната, докато Бланшар беше там. Затова продължиха надолу.
Светлината на телефона освети стара дървена врата — дебели дъски, сковани с пирони и подсилени с напречни железни пръчки. Не беше затворена, затова прекрачиха прага. От другата й страна имаше няколко дебели резета. Дъг затвори вратата и я зарези.
— Това ще ги задържи известно време.
— Къде сме?
Дъг вдигна телефона и го завъртя над главата си, разкривайки тухлено мазе и сводесто пространство. В сенките се виждаха прашасали бъчви.
— Вероятно това е старата винарска изба. В някакъв период към шатото е имало лозе.
— И сега накъде?
Дъг отново освети помещението, но по-бавно.
— Шампанското ферментира в големи бъчви. Няма начин да са ги вкарвали през стълбата за прислугата.
Стъпки се спуснаха до вратата и спряха. Ели се вторачи в резетата и се запита колко ли време ще издържат.
— Ели, вътре ли си?
Гласът на Бланшар. Звукът му беше като магия, стисна я за гърлото така, че не можеше да продума.
— Ели, в капан си. Отвори вратата.
След това зачака.
— Винаги съм знаел, че си специална. Справи се по-добре от всички през последните осемстотин години. Организира ни здраво преследване. Но сега всичко свърши. У теб има неща, които ни принадлежат. Върни ги и няма да таим лоши чувства.
Зад нея Дъг ровичкаше в един ъгъл. Ели още не можеше да проговори. Бланшар започна да звучи раздразнен.
— А ти, Дъглас Кълъм, дойде да спасиш приятелката си. Колко благородно — особено като се има предвид как се отнесе тя с теб. — Сух смях. — Може би не ти е казала? Тя ти изневери. Отдаде ми се напълно. Ти беше нищо за нея, докато не откри, че може да те използва.
Ели се почувства като от стъкло, сякаш един чук току-що я беше разбил на милион парченца. Погледна през рамо. Дъг беше изчезнал наполовина в една ниша между две колони, борейки се с нещо в стената.
— Ели, търпението ми не е безкрайно. Отвори вратата!
Чу някакви шумове, които не можа да определи — тътрене, мърморене, щракване. Какво…?
Силен взрив разтърси мазето и заеча в стените. Вратата се разтърси и от нея се понесоха облаци прах, но не подаде.
Някой я сграбчи изотзад. Тя изпищя, но ушите й още кънтяха от взрива и едва долови собствения си глас. Беше Дъг, с мрачно лице. Говореше й нещо, но тя не го разбираше. Повлече я към нишата между колоните, където имаше ниска врата. Друг взрив разтърси вратата. Дъг каза нещо, което й прозвуча като „ловна пушка“.
Поведе я надолу по нисък тунел с каменни стени, който свършваше при дървена стълба и двукрил капак. На халките беше закачен незаключен катинар. Дъг го издърпа и отвори едната половина на капака.
Бяха излезли в една от помощните сгради. През прозореца на задната стена Ели видя шатото да се издига гордо на около шест метра от тях. Сградата трябва някога да е била част от винарската изба, но сега беше гараж. Зелен ленд роувър изпълваше помещението, а по стените бяха закачени градинарски инструменти. Комплект ключове за колата на връзка с формата на тапа от шампанско висяха на една кука. Дъг ги хвърли на Ели.
— Ти ще караш.
— Къде отиваш?
— Бъди готова!
Дъг взе ръждясал боен чук от една лавица. Изражението му беше толкова яростно, че тя изпита облекчение, когато изскочи от гаража. Качи се в ленд роувъра и пусна двигателя.