Няколко мига беше неизразимо тихо. Ели седеше в мрака и трепереше толкова силно, че са запита дали ще може да кара. Погледна раницата на задната седалка, издрана и кална от техните изпитания. Помисли си дали да не я изхвърли от колата и да я остави на Бланшар, а те да избягат някъде, където не могат да ги намерят.
Шумът от трошащо се стъкло разкъса тишината. Секунда по-късно Дъг нахлу в гаража и се хвърли запъхтян на седалката до нея.
— Карай!
Ели натисна газта. Вратите на гаража не бяха напълно отворени — тя ги блъсна силно, изскочи и поднесе на чакъла, преди да се понесе по автомобилната алея. Огледалата бяха залети от светлина, когато външното осветление на шатото блесна. Ели забеляза движение, тичащи фигури и за неин ужас колите потеглиха.
— Мислех, че си ги повредил.
— Строших им фаровете. Не могат да ни гонят, ако не виждат къде карат.
Вратата зейна пред тях и видяха пътя зад нея.
— Накъде?
— Където и да е.
Тя стигна пътя и зави надясно. Увеличи скоростта толкова, че нямаше време да погледне назад.
Дестрир спря мерцедеса, след като излетя от портата. Нямаше да стигне далеч без фарове по тези селски пътища. Скочи от колата и се завтече към багажника. От ленена торба извади дълга пушка с оптически мерник. Облегна я на покрива на колата и се прицели. Ускоряващият джип попадна на мушката, стоповете му се насочваха към горичка. Силните фарове хвърляха снопове светлина напред, така че силуетът на шофьора ясно се виждаше.
Пръстът му обра мекия спусък.
48.
Уилтшир, Англия, 1143 г.
Поне няма труп.
Хю казва:
— Държат го някъде на сигурно място. Ще заведат краля и ще го използват там.
Не казва за какво говори.
Часовоите са повикани и разпитани. Всеки е видял по нещичко, дори ако е измислено само за да угодят на кралицата. Безценни часове минават, докато отделяме фактите от лъжите. Те знаят само, че трябва да търсят едноок търговец на платове — кралицата не иска никой да научи истината.
— Нали може да си представите какво ще спечели императрицата от страданието му, ако се разчуе, че е отвлечен от търговец.
Има предвид, че половин Англия вече не вярва, че Стивън е законният крал. Ако това се разчуе, той ще е свършен. Стига да го намерим жив.
Слугите донасят пънове и огънят гори цяла нощ. Кралицата и епископ Хари седят в нейните покои, а Хю и Уилям обикалят господарската къща и събират хора, провизии и оръжия. Излегнал съм се до един гоблен и не ме забелязват. В двора е събрана дружина рицари, но небето вече изсветлява, а те не знаят по кой път да поемат.
Малко преди съмване един от разузнавачите влиза с галоп в двора. Намерил възрастен пастир на пътя за Монмаут, който видял шестима мъже да яздят бързо по посока на Уелс. Трима яздели напред, а един увит в наметало с качулка, яздел между други двама. Спомнял си мъжа начело — бил огромен, с черна броня и грамаден черен кавалерийски кон.
Това беше достатъчно за Уилям. Качваме се на седлата и потегляме.
Не можем да тръгнем с голяма сила — трябва да се придвижваме бавно, а и враговете на краля ще разберат, че нещо не е наред. Уилям е избрал трийсет рицари заедно с Берик, Анселм, Хю и мен. Мисля си за онова оръжие, което Малегант възнамерява да използва срещу краля. Питам се дали сме достатъчно.
Пътищата са почти празни. Хората сигурно чуват нашата група, звъна на ризниците, и предполагат най-лошото. Живите плетове потрепват и дърветата шепнат с ехото на току-що замлъкнали гласове.
В ранния следобед стигаме до река — толкова широка, че дори стрела не би могла да я прекоси. Близо сме до морето: свирци ровят за червеи в пясъка, а от бреговете, покрити с бурени, се носи миризма на гнило. Реката изглежда толкова чуждестранно, че когато Хю произнася името й, ми е трудно да повярвам. Река Севърн. За последно я видях, когато бях десетгодишен, на път за Хотфор. И бях в лодка.
— Не може да са пресекли тук. — Уилям върти коня си на речния бряг. Няма начин да преплуваш с кон. Има колове за връзване, но единствената лодка, която се вижда, е голяма, наполовина потънала гемия.
Анселм сочи към нея. Има дупки в носа, белезите от брадвата са още видими. Не е направено днес — дървото е вече изгнило и черно.
— Някой не иска да пресечем реката.
Яздим по брега и стигаме до голяма скала, препречваща пътя. Разплискваме плитките води и когато я заобикаляме, виждаме лодка с двама мъже да се полюшва малко по-навътре. Спираме и чакаме течението да ги докара при нас, но те не помръдват. Хвърлили са котва. На носа на лодката единият закача лещанка на чепаре и го замята в реката.