Ударът попадна право в брадичката му и беше толкова силен, че го замая. Усети вкуса на кръв в устата си. Трябваше да използва цялата си дисциплина, за да не смаже носа на Бланшар с приклада.
— Това не е твоя работа. — Дъхът на Бланшар се виеше в нощта. — Ако искаш да продължиш да работиш за „Монсалват“, никога вече не го споменавай.
В далечния край на долината ленд роувърът изчезна между дърветата.
Пътуваха цял час, без да продумат. Очите на Ели се стрелкаха между огледалата и пътя пред колата; не смееше да погледне Дъг. Едва когато видяха табела за денонощен супермаркет, той каза:
— Спри тук.
Магазинът беше почти празен. На щанда с канцеларски материали намериха милиметрова хартия, паус и детски чертожен комплект. По пътя към касите Ели добави две кутии бисквити, няколко пакетчета разтворимо кафе и опаковка с шест бутилки кола.
— Някъде наблизо има ли хотел? — попита Дъг касиера.
— Ако продължите по този път, след пет километра има къмпинг.
Зората беше започнала да оцветява небето, кървавочервени лъчи разсичаха сивите облаци. Видяха знака за къмпинг и завиха по калния черен път. След няколкостотин метра пътят им препречи знак „Затворено“, окачен на пластмасова верига и две стойки. Отвъд нея се виждаха група каравани, подпрени на тухли, ниска тоалетна от сгуробетонни блокчета, а зад тях се простираше празно поле. Триъгълна табела, закована на едно от дърветата, уведомяваше уважаемите клиенти, че до април къмпингът е затворен.
Дъг слезе и откачи веригата. Ели вкара джипа и го паркира зад караваните така, че да не се вижда от пътя. Дъг извади джобното си ножче и се зае с една от ключалките на караваните, докато подаде.
— Полезно умение.
— Прахосана младост. — Обаче не се усмихна.
Караваната приличаше на музей на 60-те години: тютюневожълти стени, оранжев балатум на пода и кафяви гетинаксови повърхности. Гол, нагризан от мишки матрак покриваше задната повдигната част. Ели дръпна пердетата, оставяйки само малка пролука, за да видят, ако някой дойде. Дъг извади канцеларските материали от найлоновия плик и ги сложи на масата. После кимна към кухненския бокс зад преградната стена.
— Дали работи?
Ели си помисли, че напрежението ще я пречупи.
— Онова, което каза Бланшар…
— Едно кафе ще свърши чудесна работа.
Тя излезе навън, за да не я види, че плаче, и намери газовата бутилка в сандъка на теглича. Вода капеше от дърветата; ято гарвани бяха накацали по жиците. Отвори вентила и за своя изненада чу съскането на газ.
Когато се върна, вече се беше съвзела. Нямаше чайник, но под мивката намери тиган и кутия кибрит и успя да стопли малко вода за кафе.
Дъг оглеждаше съсредоточено листовете.
Първо нарисува мрежа осем на осем квадратчета на милиметровата хартия и записа поемата на старофренски сричка по сричка. Тя изпълни точно мрежата. Прекопира мрежата на пауса, след това извади ксерокопието на мозайката от „Мирабо“ и я прекопира в мрежата.
— Дали в средните векове са имали паус? — попита Ели.
— Ако веленът се намокри, става полупрозрачен. А може просто да са използвали молив. Или никой досега не е правил това.
Дъг сложи диаграмата върху поемата и ги изравни така, че очертанията на двете мрежи се припокриха. Съвпадаха напълно и сега сричките се свързваха по нов начин чрез обиколката на коня.
Обаче нещо не беше съвсем наред.
— Това е безкраен затворен кръг — осъзна Дъг. — Можеш да започнеш да четеш откъдето и да е — и да поемеш в една от двете посоки.
— Започни оттук. — Тя вдигна оригиналния ръкопис и посочи цветната буква Е в началото на петия ред. — Това обяснява защо е сложил този сложен инициал в средата на стихотворението. А ако погледнеш в буквата, вътре се виждат спирали, завиващи обратно на часовниковата стрелка.
— Повечето средновековни черковни лабиринти вървят обратно на часовниковата стрелка.
Дъг насочи вниманието си към мрежата, взе чист лист хартия и записа поемата обратно, започвайки от първата сричка на пети ред и завършвайки с третата сричка от долния ред. Ели наблюдаваше през рамото му и сравняваше с оригинала.
Печката започна да съска, когато водата в тигана кипна. Ели намери две поочукани чаши за чай, направи кафе и се опита да не разлее и капка, докато го наливаше. Остави едната до Дъг, който изръмжа нещо в благодарност. „Като две малки деца, които си играят на мама и татко в кукленска къща“, помисли си тя. Невъзмутимото му спокойствие направо я съсипваше.