— Чий е замъкът?
Моите пленители не ми обръщат внимание. Изравяйки думи от дълбините на паметта си, аз повтарям въпроса на уелски. Те изглеждат изненадани.
— Морган, син на Оуен, крал на Морганоог.
Затварят ме в кошара с ограда от плет, която смърди на прасета, и ме оставят да гния. Леден вятър вкарва дъжд през сплетените клони, а аз още не съм изсъхнал от скока си в реката. Свивам се на топка и заспивам.
Часове по-късно — нямам представа колко — пазачите се връщат. Връзват ръцете ми на гърба и пъхват прът под лактите ми. След това ме повличат като рало по улицата към кръглата къща. Пред портата група съсипани затворници чака на дъжда. Не ги разпознавам без броните, докато не забелязвам Хю.
— Това твои приятели ли са? — пита единият от пазачите.
Кимвам.
Той измъква пръта изпод лактите ми и ме блъска при другите. Едва не се просвам с главата напред в калта, но Хю ме улавя.
— Хванаха ме веднага след като прекосих реката.
— Нас също. Намерихме брода на Малегант. Скоро след това бяхме заобиколени.
— Какво ще правят с нас?
— Ще ни заведат на аудиенция при краля на Морганоог.
Произнася името с гняв. Зная от детството си, че кралство Морганоог не е съществувало от петдесет години. Когато завоюват Уелс, норманите го премахват заедно с всички останали стари кралства. Предполагам, че сега, по време на войната, някой предприемчив местен господар или бандит е заграбил властта и е възкресил титлата, за да укрепи властта си.
Уилям стои точно зад Хю.
— Не споменавай краля — прошепва ми той, когато минавам назад.
Пазачите ни въвеждат през двойна порта в залата на Морган. Тя е кръгла и е напълно открита, като се изключи стълба в центъра, който поддържа покрива. Кръгла маса стои в дъното на залата, а около нея като съдии са насядали рицари и барони.
Залата е пълна с крале — по-скоро един и същи крал отново и отново, изтъкан в цикъл от гоблени около нас. Млад крал със златен венец на главата, който изслушва прорицанията на белобрад мъж. Същият крал, но вече коронован и по-възрастен, убива смугъл гигант; побеждава римски император; участва във велика битка; накрая е легнал в лодка, а за него се грижат жени в бяло. И седи начело на масата, срещу вратата, седнал величествено на трон с резбовани дракони и лъвове.
Кралят помръдва. Аз примигвам. Опушената зала ме заблуждава. Последното не е гоблен, а златотъкан плат, който виси на мястото, където би трябвало да е осмият гоблен. Кралят, седнал пред него, е истински, мъж от кръв и плът, приблизително на моите години, със спретнато подстригана брада и златна корона на главата, която много прилича на онази от гоблена.
— Кои сте вие?
— Английски рицари. Един враг открадна нещо от нас. Последвахме го, за да си го върнем.
Кралят притисна върховете на пръстите си.
— Трябваше да ме помолите за помощ. Какво ви открадна?
Хю не продумва.
Това не впечатлява краля.
— Кълна се в Артур, ще ми разкажете всичко. Ако кралят на Англия иска да нахлуе в страната ми, ще му дам сражение. Ще го изтласкам до морето и ще си върна цяла Британия, както е било по времето на Артур.
Той преувеличава. Замъкът е добър, но армията на Стивън може да го срине за седмица. Ако Стивън не е смазал още този претендент, причината е, че има по-важни грижи. Обаче хората му харесват казаното. Скачат на крака, викат и ръкопляскат. Някои ни замерват с останки от чиниите си. Навеждам се и вдигам парче хляб. Те повтарят едно име отново и отново.
Артур, Артур, Артур.
Най-сетне разбирам гоблените, короната и трона. Морган е опортюнист, узурпатор, прикриващ кражбата си с величествена титла. Обаче титлата, върху която предявява претенции, е по-древна и неразбираема от очуканото кралство Морганоог.
Морган вдига ръка и залата утихва. Хю се готви да каже нещо, но преди да заговори, аз излизам напред, търсейки къде светлината на факлите се застъпва, за да застана на най-светлото. Това е номер, който научих като трубадур — никой не слуша човек в сянка.
— Мога да ви разкажа една история.
Погледът на краля се премества върху мен.
— Искам отговори. Истината. Аз имам най-добрите менестрели и арфисти в Уелс, които ми разказват истории.
— Не като моята. Аз зная най-великата история, която някога е разказвана в кралски двор.