А сега накъде?
Беше добър шахматист — не формално блестящ, не автомат, но все пак труден за побеждаване. Знаеше, че трябва да разчиташ играта не само от твоята гледна точка или дори според учебникарската оценка, а както я разбира твоят противник. Къде вижда силните си страни? Своите слабости? Каква ще бъде следващата му стъпка? В редките случаи, когато играеше срещу компютри, не се справяше добре: трябваше му човек, седнал от другата страна на масата, на когото да направи дисекция, в когото да проникне и накрая да победи.
Да вземем Ели. В мига, когато влезе в кабинета му, дори в онези старомодни дрехи и с ококорената си невинност, знаеше, че тя ще бъде страшен враг. Сен Лазар я беше нарекъл пионка, Бланшар видя, че е пешка, която може да стане царица. Колкото и да я уважаваше, все пак я подцени. Беше пропуснал да запуши пътя й. Сега бе стигнала почти до финала.
Оставаше му една възможност, един-едничък изстрел. Инженерите от „Мирабо“ казаха, че параклисът е невъзстановим. Каквито и тайни да е съдържал, те бяха взривени от хеликоптера. Ели може би щеше отново да се появи на бял свят, но след техния сблъсък у Анелизе Стирт, щеше да внимава.
Кой път ще поеме? А той накъде да тръгне?
Бутна рязко шахматната дъска настрана, събаряйки царя. Извади компютъра си. Пръстът му се зарея над бутона, след това го натисна.
След двайсет и четири часа щеше да знае.
Карлиън, Уелс
Трийсет и петима рицари сме натъпкани зад оградата от колове. Няма къде да се облекчим, затова пикаем между коловете. Поне ни е топло.
Около полунощ сенешалът на кралския замък отключва вратата и ни връща в залата. Огънят тлее, пазачите ги няма. Кралят седи сам, обвит в пушек, сякаш драконите по трона му са започнали да се събуждат.
— Ще си получите конете, оръжията и безопасно излизане от царството ми.
Хю започва да говори, но Морган го отрязва.
— Освен това ще ви съобщя малко новини. Мъжете, които търсите, напуснаха Морганоог днес следобед в посока северозапад. Спрели са в една гостилница, за да нахранят конете — конярчето ги чуло да разговарят за място, наречено Коом Бикан. Намира се в Гуинед, близо до морето. Три дни трудна езда през планините.
Хю леко се покланя.
— Благодаря ви, Ваше Величество.
Изразителна усмивка.
— Гледайте да опазите разказвача жив. Искам да науча края на историята.
Три дни и три нощи яздим, откъсвайки време за сън и храна където намерим, но никога повече от половин час. След това — на седлата и отново на път. Мястото е жестоко, теренът безмилостен. Разбирам защо норманите не са завладели напълно Уелс — защо Морган, син на Оуин, е успял да ги отхвърли в мига, когато вниманието на краля им е било насочено в друга посока. Това е дива страна със стръмни долини, ледени тресавища и тъмни гори, които се простират до хоризонта. Чукарите съсипват конете. Те един по един окуцяват или рухват от изтощение. Оставяме тези конници, макар пътят за дома да е дълъг и опасен.
Имаме чувството, че страната ни поглъща. С всеки изминал ден долините стават все по-дълбоки, а върховете се издигат още по-високо в облаците. Сняг покрива високите части — огромни висоти, които само Бог и орлите обитават.
На втория следобед спряхме на върха на поредното било. Хю спира до мен и се оглежда от седлото, търсейки нещо.
Сочи назад.
— Можеш ли да ги видиш?
Напрягам очи, но не виждам нищо.
— Кого?
— Конниците. Следват ни през целия път от Карлиън.
— Хора на Малегант? — Поглеждам отново, пак не мога да ги видя.
— На Морган.
— Променил си е мнението? Преследват ни?
— По-скоро ни дебнат. — Той се изсмива горчиво. — Нима мислиш, че твоята история е била толкова силна, че е разчувствала Морган до милосърдие? Той разбра какво казваш, независимо колко го маскираше. Знае, че гоним нещо могъщо. Иска го за себе си.
Оглеждам дългата долина зад нас, редиците дървета, които приличат на бразди в полето. Кафявото избледнява до сиво, когато върху им падат планинските сенки. Човек има чувството, че е стигнал края на света.
Третия ден на свечеряване стигаме до езеро, сгушено в една долина. Около него стърчат високи върхове, като заспали великани. На единия от тях в източния край на езерото, гори огън.