Грабвам главня от огъня и се втурвам към тях. Малегант отбива ръката на Хю и я притиска към скалата. Измъква онова, което той държи — бял камък с формата на яйце. Хю се извива и мята като птица в капан, но не може да се освободи.
Малегант хвърля небрежно камъка настрана. Ръката му в желязна ръкавица издърпва меча на Хю и го опира в гърлото му.
Главнята в ръката ми свети като комета. Малегант я вижда и се обръща, за да се изправи срещу мен. Във всяка ръка държи меч — ангел на смъртта, дошъл да вземе душата ми. Далеч, на следваща планина, проблясък озарява небето зад гърба му. Аз продължавам напред, размахвайки диво факлата.
Мечовете можеха да ми отрежат главата като ножица, но Хю се хвърля върху Малегант и го притиска толкова здраво, че мечовете не могат да го докоснат. Малегант се опитва да го отхвърли, на Хю се държи. Двамата се отдалечават, заплетени в прегръдката си.
Сега е мой ред да спася Хю. Но докато тичам, кракът ми закача нещо на земята. Падам напред и се приземявам на колене. Във вихъра на битката някакво шесто чувство ме кара да се обърна, за да видя в какво съм се препънал.
Копието.
Малегант трябва да го е изпуснал, когато Хю го нападна. Протягам се надолу и го вдигам от калта. Преди още да съм го стиснал както трябва, усещам някакво движение отдясно. Целият хребет е потънал в насилие, но аз имам инстинкт, изграден в хаоса на турнирите, когато се насочва към мен. Обръщам се.
Лазар тича към мен. Качулката му е паднала назад и костеливото му лице прилича на череп на светлината на огъня. Въпреки годините си се движи бързо. Сребърната ръка притиска белия камък към гърдите му, а другата стиска извит нож…
Вдигам копието — то е по-тежко, отколкото очаквам. Не знам от какво е направено, но сякаш поглъща светлината. Лазар не го вижда в трепкащия сумрак. Единственото, което трябва да направя, е да го държа здраво. Останалото е дело на Лазар.
Локменез
Ели последва мъжа надолу по склона. Той безпогрешно я преведе между скалите до пещера от другата страна на долината, скрита в сянката на огромна канара. Вода се спускаше по скалата и изчезваше в пукнатина. Ели надникна и видя далече долу бяла пяна да се полюшва по водата.
— Малко е тясно — обясни извинително нейният водач. — Опитай се да избегнеш водата.
Тя се загледа нерешително в отвора.
— Искаш да вляза там?
— Не е толкова лошо, колкото изглежда. Между другото, казвам се Леон. — Протегна ръка и Ели я стисна.
Беше възрастен, около петдесетте, но слаб и жилав. С оредяваща си коса и кръгли очилца й заприлича на учителя й по география.
— Свърши невероятна работа. Почти стигнахме.
Следвайки неговите указания, Ели коленичи на скалата и започна да плъзга краката си назад, докато не увиснаха в дупката. Една вдлъбнатина й даде възможност да се хване за скалата — запита се дали е естествена. Ледена вода пръскаше глезените й, водопадът се спускаше с рев на сантиметри от нея.
— Пусни се.
Тя вдигна поглед към Леон, тревожното му лице изпъкваше на фона на мрачното небе. Той се усмихна уморено.
— Довери ми се.
Тя падна — но не толкова дълбоко, колкото очакваше. Беше се приземила на издатина, невидима в мрака. През подметките си чувстваше пресечените улеи в скалата, които й осигуряваха сцепление.
Глава с червена качулка се появи над нея.
— Ако се промъкнеш навътре, ще намериш тунел.
Ели се приведе и протегна ръка напред. Не докосна нищо. Запълзя, махайки с ръка наляво-надясно, за да проверява пътя. Чу тупване и плясък на вода; сумрачната светлина при входа изчезна напълно, когато Леон скочи след нея. Той запали фенерче и каза:
— Сега можеш да се изправиш.
Тя го направи, опипвайки предпазливо за тавана. Тръгна напред. След като преброи трийсет крачки, почувства промяна. Въздухът стана по-хладен и някак по-чист. Усещаше около себе си простор.
Леон излезе до нея. Лъчът на челника му се стрелкаше из пространството, разкривайки измазани с хоросан каменни стени, фрагментарни изображения на рицари и дами по мазилката, заострени прозорци, напълнени с пръст, ветрилообразни готически сводове, изчезващи в мастиления мрак над главите им.
Ели зяпна.
— Къде сме?
— Шато Локменез.
Светлината от челника отново се спусна, плъзна се по покрития с плочи под и се спря на лъскав бензинов генератор, който стоеше в една ниша. Леон се наведе и дръпна въжения стартер. Генераторът кихна три пъти и заработи с рев, но после шумът му стана равномерен.