Помещението се събуди. Голи електрически крушки изпълниха пространството със светлина. Изглежда се намираха в голяма зала с камина в единия край и отвор за врата от резбован камък към тунела, откъдето бяха дошли. Единственият признак за някаква модерност бяха лампите и плетеницата кабели край генератора. По-назад имаше скеле от неръждаема стомана, издигащо се на колела. Ели се зачуди как ли са го вкарали.
— Това замък ли е?
— Преди двеста години е затрупан от свлачище. Още тогава бил запуснат, след това хората напълно го забравили. Обаче трябва да се отдаде дължимото на строителите — работили са за вечността.
Ели кимна, макар че не гледаше архитектурата или останките от фрески по стените. Беше се вторачила в дъното на помещението. Черно копие се рееше в безтегловност над каменна маса.
— Това ли е… онова копие? — Гласът й заглъхна. Почувства се замаяна, сякаш тя висеше насред пространството, в огледална действителност от странни магии.
Изражението на Леон беше неразгадаемо.
— Кретиен е използвал поетическото си въображение. Кръвта, която се стича от върха — не знам откъде е взел това.
Омаяна, Ели се протегна да докосне копието, но настойчивият вик на Леон я накара да се дръпне.
— Не пипай!
Тя направи крачка назад и огледа празната зала.
— Мислех, че сте повече.
— От години не сме използвали това място. Едва след случилото се при „Мирабо“ предположихме, че може да дойдеш тук. Претърсихме половин Европа за теб. След смъртта на Хари не знаехме как да те намерим.
— Радвам се, че го направихте — отговори тя. Но не беше съвсем искрена. Държанието на Леон, толкова безгрижно и надменно, я дразнеше. Изглежда, нямаше никаква представа какво е преживяла. Освен това прекалено много неща бяха нелогични. Чувстваше се като жертва на нечий чудовищен номер и че ако освети ярко замъка, ще открие, че е направен от картон. Погледна отново към реещото се копие. Сега, когато очите й свикнаха със сумрака, реши, че различава тънките кабели, на които висеше.
— А стихотворението? Мозайката в параклиса?
— Стихотворението е маневра. Когато Кретиен написал „Пърсивал, рицарят на Граала“, сме имали нужда от нещо, с което да заблудим хората на Сен Лазар, докато разберем какво означава всичко. Това е било само временна мярка — не сме си представяли, че ще го обсеби за толкова дълго. Нито че осем века по-късно ти ще го използваш, за да ни намериш.
Той й хвърли пълен с възхищение поглед.
— Ти си първият човек, който разреши тази загадка.
Не го направих сама. Прииска й се и Дъг да беше тук.
Чувстваше отсъствието му като болка в гърдите.
Леон погледна към раницата.
— А другото? Донесе ли го?
Откакто изпълзя от хранилището на „Монсалват“ с кутията в ръце, тя отчаяно искаше да се отърве от нея. Оттогава всяка минута усещаше тежестта на това бреме. Обаче сега, когато дърпаше ципа на раницата, с изненада почувства, че я пронизва усещането за загуба. Извади черната като абанос кутия и му я подаде. Червените символи запламтяха, когато Леон докосна повърхността.
— Можеш ли да я отвориш? — попита тя. Умираше да разбере какво има вътре, както децата бързат да разопаковат подаръците на Коледа.
Леон вдигна рамене.
— Чакахме почти девет века, за да си го върнем. Можем да си позволим да бъдем търпеливи.
Тя се опита да прикрие разочарованието си.
— Какво има вътре? Това… — Дори сега й беше трудно да го произнесе на глас. — Свещеният граал ли е?
— Не е свещен — поне не в християнския смисъл. И не е Граал. Но е онова, за което Кретиен е писал.
— Бил ли е Кретиен дьо Троа член на Братството?
Мрачен поглед, невъзможен за разгадаване.
— Бил е като теб. Никога не е бил наш член, но… се е забъркал с нас. Не зная дали е виждал Граала или само го е зърнал, но той го е обсебил до края на живота му.
— Значи затова поемата остава недовършена. Затова символите му векове наред подлудяват читателите. Той самият не е знаел какво представлява Граалът.
— Той го е изнамерил — каза Лион. — И оттогава поколенията си блъскат главата… От поднос до чаша, от чаша до камък, карти таро, езотерична мъдрост, вечен живот…
Той занесе кутията в другия край на помещението. Ели очакваше, че ще я сложи на каменната маса, но той я заобиколи и сложи в камината. Реещото се във въздуха копие се залюля, когато мина край него.