Выбрать главу

Ели запристъпва на място. Замръзваше.

„Кажи ми нещо — помисли си тя. — Каквото и да е. Посочи причина, заради която извърших това за вас.“

Лицето му трепна.

— Притежава определени сили.

— Какви сили? Какво прави?

— Повече, отколкото можеш да разбереш. — Застанал зад каменната маса, с реещото се пред очите му копие, той приличаше на свещеник зад олтара си. — На този свят има два принципа: живот и смърт, сътворение и разрушение, или както желаеш да ги наречеш. Има определени предмети, които ги управляват, както магнитът движи железните стърготини на масата. Няма ръководство, нито бутони за натискане или спусъци за дърпане — но, кълна се в Бога, те са истински.

Сътворение и разрушение.

— Значи копието разрушава…?

— Мисли за него като за атомна бомба. Верижна реакция, която разкъсва тъканта на света.

— А Граалът?

— Той лекува. Той е като вълна, която се разбива в брега. Колкото и набразден и разбъркан да е пясъкът, водата винаги го изглажда. „Монсалват“ искат копието, защото процъфтяват при хаос и безпорядък. Ние искаме Граала, за да се опитаме да направим малко добро в света. В продължение на осемстотин години бяхме в патово положение. Сега, благодарение на теб, събрахме двете отново заедно.

— Това магия ли е?

— Виждала ли си как бебе си играе с дистанционното? То смята, че това е магия — и е право. Магия наричаме силите, които не можем да разберем.

— В това няма логика — измърмори Ели.

— Точно в това е смисълът. Знаеш ли какво означава рационален? Означава, че можеш да разделяш нещата, едно в друго, рацио в рацио. В продължение на триста години бяхме обсебени от механиката: да разглобяваме нещата на все по-малки парчета, за да видим как действат. Но животът не е нещо. Ако му направиш дисекция, ако го рационализираш, той изчезва. Точно това Кретиен разбра правилно. Ако преследваш Светия граал като нещо, което да бъде притежавано, си обречен на неуспех като Гауин и Пърсивал, и всички останали неспособни рицари. Затова ни подлудява — защото не можем да го притежаваме.

С червената парка и челника, с очи, разпалени от правоверна страст, Леон имаше застрашителен вид. Изведнъж отчаяно й се прииска да излезе.

— Къде ще отидем? Хари каза, че може да ме заведете на сигурно място.

— Скоро. Само…

Той замълча. От дъното на тунела се чу тракане, някой беше ритнал камък или чакъл.

— Идва ли някой друг?

— Не и наш човек.

Обзе я ужас.

— Никой не ме е проследил. Кълна се.

— Бланшар даде ли ти нещо?

Тя поклати глава, но застина от ужасна мисъл. Плъзна ръка към джоба на джинсите и опипа малката издутина, която се забиваше в бедрото й.

Споменът за хранилището на „Монсалват“ проблесна в главата й. Бланшар, който слага пръстена на ръката й.

Пръстен на властта.

Тя го извади и го сложи на дланта си.

— Даде ми това.

Леон не се ядоса. На лицето му се изписа странно изражение, ведро спокойствие. Сякаш го беше очаквал.

Един малък предмет влетя от отвора към тунела, отскочи веднъж и се изтърколи в центъра на залата. Остана там невинно, като кутийка от напитка, изхвърлена от прозореца на кола.

— Затвори си очите! — извика Леон.

52.

Коом Бикан, Уелс, 1143 г.

Светкавица разсича света от небесата. Гръмотевица тътне над хълма и ме блъсва като вълна. Чувствам се безтегловен, пленен от звука. Виждам целия хълм, мигновение от битката, замръзнало в синьо-бяла светлина.

Тогава светлината угасва. Лазар отскача встрани, виейки и притискайки страната си в агония. Нещо ме ужилва по дланта. Мисля, че е дъждовна капка, но когато поглеждам надолу, виждам кръв. Дали е на Лазар? Малко встрани лежи стрела. Но никой от хората на Малегант не носеше лък.

Нещо закача ръкава на ризницата ми. Още една стрела. Не зная откъде идват, но ако не намеря прикритие, това няма да има значение. Хвърлям се зад каменния олтар. Зад мен Хю е клекнал до каменната колона и реже въжетата на краля. Освобождава го и се присъединяват към мен.

Стрела изтраква по каменния олтар. Песъчинки падат по нас.

— Кой…?

— Хората на Морган.

На земята зад мен лежи строшен щит. Протягам се назад и го издърпвам, след това го вдигам над главата си и надниквам. Почти едновременно две стрели го удрят и щитът потреперва.