Зная, че се самозалъгвам. Ада няма представа. Тя би се ужасила, ако знае какво си мисля. Никой от нас не би предал Ги: мой господар и неин повелител. Обаче аз съм в капана на един сън, на една магия и засега нямам воля да го разкъсам.
Августовски ден, безоблачно небе. Целят свят е отпуснат от жега. Горнеман ни държи цяла заран в брони на игрището и ни кара да нападаме и да се бием, докато паднем от умора. Косата ми е мокра като кучешка козина на дъжд, ръцете ми лепнат от боровата смола, с която съм ги намазал, за да не изпусна меча от влажните си длани. Смърдя на пот, кон, кожа и масло. Имам чувството, че ако скоро не се охладя, ще изкипя до дъно.
Свалям дрехите си и се гмурвам в реката близо до ябълковата градина. По клоните вече зреят първите плодове, но няма кой да ги бере. Всички работници са по полетата и прибират реколтата. Ги отиде да провери новата мелница, която получи от зестрата на Ада. Като изключим птичките, може би аз съм единствената жива душа по тези места.
Когато се измих, се изтеглям на брега и лягам гол на тревата. Слънцето бързо ме подсушава; пчели и птички. Пред очите ми играят черни петна.
Гладен съм. Навличам чиста туника и тръгвам покрай реката, за да намеря някоя ранозрейка или гъби. Не съм изминал и двайсет крачки, когато я виждам. Седи сама на брега, облечена с обикновена зелена рокля. Не съм я забелязал да идва; питам се откога ли е тук. Дали е видяла…?
За да скрия неудобството си, започвам да оглеждам внимателно храсталаците от другата страна на реката. Откривам леска и орлови нокти с преплетени клони.
Питам я:
— Знаеш ли тяхната история?
Тя поклаща глава.
— Израснали са върху гробовете на Тристан и Изолда. Крал Марк три пъти ги изгарял до корен, но леската и орловият нокът винаги порастват отново.
Тя се обръща по корем и надниква към отражението си във водата.
— Това ми прозвуча като края на историята. Разкажи ми я от началото.
Можеше и да не си правя труда да се къпя. Под леката туника се потя повече, отколкото под бронята. Би трябвало да си вървя, като измисля някаква задача, която Горнеман ми е възложил. Не мога да си имам доверие.
Сядам на брега, на почтително разстояние.
— Някога, много отдавна, когато Артур бил крал…
Думите са като ключ, който премахва безпокойството ми. Те ме отпускат и аз мога да продължа. Майка никога не ми е разказвала историята, но съм я слушал много пъти в залата на Ги. Изненадан съм, че Ада не я знае.
Трубадурите никога не са на едно мнение, а моята история е още по-различна.
— Тристан бил млад рицар от Лионес, който служил при чичо си, крал Марк Корнуолски.
В моята представа чичото Марк е тлъст глупак в обточена с кожа мантия, която оставя тебеширени следи по масата.
— Марк го изпратил в Ирландия, за да доведе годеницата му Изолда Русата. Изолда била най-светлокосата девойка в Британия.
С ъгълчето на окото си виждам как Ада навива къдрица от златната си коса на пръста. Дали вижда Изолда като мен: с нежни сини очи, трапчинка на брадичката, легнала на речния бряг сред лайкучката?
— Майката на Изолда била магьосница. За да й осигури щастлив брак, тя приготвила любовен еликсир и го дала на прислужницата на Изолда за брачната нощ. Обаче на кораба от Ирландия Тристан ожаднял. Намерил шишето, решил, че е вино, и отпил. Изолда го намерила в каютата и поискала и тя да пийне, без да знае, че е любовен еликсир.
— А къде била прислужницата? — пита дяволито Ада.
— Историята не казва нищо по въпроса. Тристан и Изолда се спогледали и пламенно се влюбили. Бордовете и стените на каютата изчезнали, защото те се интересували само един от друг.
Не зная къде гледа Ада. В този момент нарочно не я гледам в очите. Замаян съм, слънцето изгаря кожата ми, а и май прекалих с бирата на обед. Отчаяно се опитвам да я накарам да разбере, да пробия диктуващите предпазливост стени и да говоря откровено.
Ада започва да къса листенцата на една маргаритка и да ги хвърля във водата.