Той вдигна отново чашата си, но вече не толкова уверено.
— За семейство Моргон, нашите прославени основатели.
Ели подкрепи тоста без особено въодушевление.
— Чувала ли си за фамилията Моргон? Били са нормани и вероятно са живели тук още от времето на завоюването на Англия. Чувала ли си за Мишел Сен Лазар?
— Чувала съм името.
— Той е собственик на групата „Сен Лазар“ — нашите клиенти. Очевидно е не знам си кой наследник на първия Сен Лазар дьо Моргон. И все още има дял от банката.
Донесоха ястията. Ели зарови из рибата, а Деламер се залови да реже пържолата и хапки от пудинга с бъбречета.
— Дисертацията ми е за норманите. Страховити хора. Преди да завоюват Англия, са превзели Сицилия. Знаеше ли това? Съществува теория, че мафията е възникнала от техните феодални структури. Още една банда. — Той забоде с вилицата парче бъбрек и го размаха под носа й. — Имаш крал — капо ди тути капи, неговите барони, които са всъщност капитани, после рицарите и така нататък, които вършат черната работа и обикалят селата, за да изнудват за пари, за да могат да живеят богато. От време на време се стига до истинска война.
Грабна бутилката вино и допълни чашата й. Ели се разтревожи, когато установи, че почти я е изпразнила, докато го слушаше.
Те не са това, което изглеждат.
— Смяташ ли, че „Монсалват“ е замесена с бандити? — попита тя.
— Божичко, не. Не става дума за нещо толкова страшно. — Лицето на Деламер беше зачервено от алкохола; той говореше с престорен шепот, който само привличаше вниманието на седящите наоколо. — Аз говоря за отношението. Droit de seigneur — правото да управляваш.
Ели отпи от виното, но избягваше зрителния контакт.
— Носим костюми вместо брони и влизаме в сражения с лаптопи вместо с копия. Обаче това е съвсем същият начин на мислене. В съзнанието си хора като Бланшар все още яздят из околността, за да плячкосват и опожаряват. Ти и аз сме оръженосците. Ние се въртим наоколо и носим броните, почистваме конете, острим мечовете с надеждата, че един ден и нас ще потупат с меч по рамото.
Той се усмихна унило.
— Извинявай. Не биваше да пия по средата на деня. Както и да е. Какво ще правиш довечера?
Ели беше толкова уморена, че едва не пропусна скрития смисъл. Опита се да си лепне широка усмивка и да потисне гаденето, което се надигаше от стомаха й.
— Страхувам се, че ще трябва да се обадя на гаджето си.
Когато тази вечер звънна на Дъг, той не вдигна. Остави му съобщение и зачака да й се обади. Есенна буря вилнееше, фучеше край небостъргача и виеше като глутница вълци. Дъждовни капки плющяха по прозорците и размазваха гледката. Тя прочете някои от съобщенията, погледа телевизия, но не успяваше да се съсредоточи. В десет и половина опита отново, но пак никой не вдигна. В къщата имаше и стационарен телефон, който никой не използваше, но тя изрови номера и направи опит да се свърже. Звъня сякаш цяла вечност, докато най-накрая някой вдигна слушалката.
— Ало? — попита мек женски глас, нежен и крехък, сякаш го бяха прекъснали насред някаква лична трагедия.
— Там ли е Дъг?
— Ей сега.
Стотици въпроси се заблъскаха в главата й, докато Дъг вземе телефона. Чуваше говор на хора, което успокои донякъде тревогите й, но повдигна други въпроси.
— Ели?
— Добре ли си? — По гласа му личеше, че не е.
— Да. Щях да ти се обадя веднага след като полицията си тръгне, но на тях им трябват векове.
Сърцето й прескочи.
— Какво се е…
— Взлом. Отнесли са лаптопа, телефона ми, телевизора. Обърнали са всичко наопаки. Сигурно са си мислили, че някъде имам скрити ценности. Отмъкнали са паспорта ми, което е ужасно, защото утре смятах да ходя във Франция.
— Франция? — Ели стисна по здраво слушалката, защото изпита чувството, че се е обадила в свят, който вече не познава.
— Изскочи нещо около поемата, за която ти споменах. В Париж има ръкопис, който искам да разгледам.
Чу се някакъв глас, който каза нещо неразбираемо.
— Искат да подпиша оплакването. Трябва да затварям.
— Кой се обади?
— Люси. Една от студентките ми. Минала да остави едно есе и видяла строшения прозорец.
„Аз бях една от твоите студентки“ — помисли си Ели.
— Трябва да затварям. — След това тихо, изпълнен с неудобство: — Обичам те.