Звездите на блаженството огряват земята.
Апартаментът на Бланшар беше на третия етаж — сумрачен свят от тежки тъкани и огромни елегантни мебели. Той извади бутилка шампанско от хладилника и наля в две чаши. Течността беше толкова студена, че причиняваше болка. Ели я изпи на един дъх. Нямаше къде да остави чашата, затова просто я пусна на пода. Бланшар мина зад нея да загаси лампата. За миг тя се отдаде на илюзорната представа, че е сама в безгранично пространство.
Бланшар изненадващо нежно смъкна презрамките на роклята й. Наведе се и я целуна по шията, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й: бедрата, хълбоците, стегнатия корем, гърдите.
Ели се отпусна на леглото. Обгърна ги мрак.
16.
Нормандия, 1135 г.
Октомври докарва дъжда. Дъждът поглъща пътищата, покрива желязото с ръжда и унищожава фуража. Не можеш да запалиш лагерен огън с мокри дърва, нито да построиш обсадни машини. Тази година няма да има повече войни, а като няма войни, няма и нови рицари. Зимата ще бъде дълга, пълна със съжаление и негодувание, и ще се вслушваме в капещата от покрива вода, опитвайки се да не допуснем свадите да преминат в насилие.
Всички оръженосци изпитват разочарование, но мисля, че аз го чувствам най-силно. Уморен съм от чакане. От чакане на шпорите, на отмъщението, на Ада. Надеждата, която разцъфтя през лятото, увехна. Сега стоя на трапезата зад моя господар Ги и се мръщя. Все още изобретявам поводи да се срещам с Ада в двора или по коридорите — не мога да се сдържам, но когато я виждам, съм кратък до грубост. Винаги след това съжалявам. Най-лошото е, че на нея, изглежда, й е безразлично.
Един ден минавам край вратата на стаята на Ги и чувам гласа й. Спирам се и се крия в непроницаемите земни сенки. За моя изненада чувам собственото си име.
— Не ме оставяй с Питър. Ако трябва да бъда придружавана, нека бъде Джослин.
Течение лъхва през отворения прозорец. Сърцето ми се вледенява. Завивам още по коридора и виждам Ада и Ги близо до прага. Тя е коленичила пред него и завързва кожените му рицарски ръкавици. Изглежда неприлично.
— Искам Джослин до мен при решителния удар.
— Питър ме гледа така, сякаш съм нещо, паднало от комина.
Ги я гали по косата. Ръцете му са тромави — по̀ е свикнал да четка коня си.
— Той е послушен и заслужава доверие. С него ще си в безопасност.
Мисля си: „Той няма доверие на собствения си син да му повери съпругата си“.
Ада се изправя и се обръща разстроена.
— Както желаеш.
Ако не можем да воюваме един срещу друг, ние се бием с животните. През зимата ловът поддържа мишците ни здрави, а мерника — точен. Освен това ни предпазва от неприятности. Обикновено ми е приятно, но не и днес. Думите на Ада се забиха като нож в сърцето ми — толкова по-остри и истински, казани на четири очи. Иска ми се смъртта да ме отнесе.
Но ако Хотфор ме е научил на нещо, то е да крия чувствата си. Когато се събираме на двора, държа очите си вперени в задачите. Завързвам здраво ездаческия плащ; оседлавам коня на Ада, потягам коланите на седлото и каишите на гърдите; не забравям да изглеждам изненадан, когато Ги ми казва, че ще я придружавам. Няма никаква опасност. Рояк от нейните дами ще бъдат с нас.
Поемаме към горите. Един от горските е видял глиган, който Ги иска на трапезата си. Кучетата лаят и душат из храсталаците; след тях крачат кучкарите с мастифи на опънати каишки. Струва ми се, че съзирам у тях прилика с Джослин.
През пролуки в дървесните корони виждам прииждането на облаци. Дъждът скоро ще рукне, но това не спира Ги. Две от Адините прислужници се връщат в замъка, а ние продължаваме напред и навлизаме по-дълбоко в гората. Тя не е като уелските гори от моето детство. Дърветата са се разпрострели по-нашироко, а ивиците гола земя между тях са покрити с храсталаци.
Намираме се на едно от тези открити пространства, когато кучетата улавят миризмата. Вятърът се усилва и отнася техния лай между високата трева. Подушвам дъжд. Кучета хукват към дърветата в края на голата ивица земя. Ги се впуска в галоп след тях, следван отблизо от Джослин, Горнеман и хората от свитата. Аз оставам с Ада и дамите и ги гледам как се отдалечават. Когато стигат до дърветата, вече са доста разпръснати. При това време може би ще минат часове, преди да успеят да вдигнат глигана.