Беше очевидно, че има някаква представа и тя страшно го вълнува. Ели се включи и го загледа ококорено.
— И?
— Не мога да ти кажа.
Тя го плесна по ръката.
— Мошеник.
Той се ухили стеснително.
— Бих искал, но подписах задължение за поверителност. — Той наклони леко глава към другата маса, където издокарани млади мъже и жени се смееха високо. Сниши глас до престорен шепот. — Никога не знаеш кой може да слуша.
Ели, подслушват те. През цялото време. Изведнъж почувства стъкления покрив по-скоро като клетка. Наметна рамене с шала. Дъг не забеляза.
— Останах буден почти цялата нощ, препрочитайки пергамента. Поемата е само осем стиха, но аз исках да запомня всяка дума, всяка подробност и фибра от пергамента. На сутринта икономът го нави и прибра в кутията, а старият прислужник ме откара на гарата, където се качих на влака за Оксфорд. — Той поклати учудено глава. — Понякога се питам дали не съм сънувал всичко това?
Разказът за пътуването до Шотландия разведри Дъг. Вече не изглеждаше обиден от ресторанта. Започна да хапва с въодушевление от пържолата; виното се лееше от бутилката, докато не се изпразни. Когато келнерката дойде да прибере празните чинии и ги попита дали искат нещо за десерт, Ели погледна през масата и видя познатата усмивка, която означаваше секс.
— Не, благодаря, донесете сметката.
След това Ели осъзна, че е направо непростимо. Трябваше да му каже всичко. Обаче някак си винаги се оказваше, че моментът не е подходящ. В събота вечерта се любиха за пръв път от много време — подарък за рождения ден и на раздяла в едно, а когато в неделя се събуди, Дъг вече беше в кухнята и й приготвяше закуска. Разходиха се из Университетския парк, побелял от зимния скреж под бледото слънце, и всеки път, когато Ели решаваше, че най-сетне е събрала смелост, мигът й се струваше прекалено хубав, за да го разваля. Може би причината беше в енергията, събуждана от нервността или от мисълта, че връзката им е пред своя край, но го почувства толкова близък, колкото в началото. Всичките й сетива бяха нащрек: усещаше мириса на палтото му, когато се притискаше в него на пейката в парка; докосването на устните му, когато я целуваше; неговият смях, когато седнаха отвън в таверната „Търф“, за да изпият по едно греяно вино. Тази сила на усещанията й припомни първите седмици на връзката им.
Преди да се усети, вече седеше във влака, който излизаше от Оксфорд, а още не му беше казала.
Когато си тръгна от работа за Барбикан, бентлито чакаше до бордюра. Шофьорът свали стъклото.
— Господин Бланшар иска да знае дали ще се присъедините към него тази вечер?
Тя дори не мигна.
— Само да си взема нещата.
Същото се случи и във вторник вечерта.
Но когато в сряда колата я нямаше, едва не се паникьоса. Прекара една самотна вечер, припомняйки си всичко станало през деня, и се питаше кое може да е разстроило Бланшар. Но в четвъртък колата отново я чакаше. В петък вече й се стори нещо съвсем обикновено.
Скоро след това Ели осъзна, че е станала… какво? Любовница на Бланшар? Той не беше женен, а нейната връзка вече почти не съществуваше. Негова приятелка? Беше нелепо да се използва подобно определение по отношение на Бланшар, който вероятно не бе имал приятелка, откакто е навършил двайсет и пет, ако изобщо някога е бил толкова млад. Дори беше трудно да си го представи — той изглеждаше без възраст.
Накрая се спря на „любовница“. Звучеше континентално и изтънчено, което й харесваше и имаше лека старомодна отсянка като самия Бланшар. Освен това беше точно. На вечери и концерти, на срещи с клиенти, винаги изпитваше чувството, че чака да му дойде времето. Сърцевината на тяхната връзка си оставаше там, където започна — в спалнята.
А може би беше нещо повече от това. Иначе следващия понеделник Бланшар нямаше да я повика и да я заведе на шестия етаж.
20.
Нормандия, 1135 г.
Бурята е вкарала вода в бараката за дърва, затова огънят тлее червен и залата се изпълва с пушек. Ги крачи гневно напред-назад, докато Гурнеман, Джослин и шестимата рицари, които успя да събере, стоят мирно. Стоя облегнат на гоблена с втъкани фигури. Зная, че би трябвало да следя техния съвет, но мислите ми се въртят около Ада. Зная, че се е върнала сама, без да пострада, но отчаяно ми се иска да я видя. Опитвам се да си спомня меката кожа на гърдите й, вкуса на целувките й, усещането, когато съм вътре в нея. Стискам юмруци от безсилие.