Омаяна от техния блясък, Ели пристъпи напред. Протегна ръка към един сложно украсен поднос, но Бланшар я хвана за китката.
— Не пипай, всяка вещ е свързана с аларма.
— Откъде са се взели всички тези неща?
— Осиротели авоари. Събираме ги от векове.
В средата на помещението четири колони поддържаха сводестия таван. Между тях, върху каменен пиедестал, под стъклен похлупак стоеше златна чаша. Тя беше единственият предмет, защитен от стъкло, макар да не изглеждаше много по-ценна от другите вещи.
Бланшар разхлаби връзката и разкопча ризата си. Извади златното ключе, закачено на тънката верижка, и тръгна към чашата. Странни лица украсяваха четирите ъгъла на постамента — необикновени чудовища, които населяваха легендите. Бланшар пъхна ключа в устата на едно от тях — рогата змия — и го завъртя.
Ели примигна. Нищо не се случи.
Бланшар отстъпи назад и пусна ключа под ризата.
— Зад теб.
Ели погледна назад към асансьора. Той още беше отворен, но в дъното, където преди имаше стена с огледало, се беше появила тежка дъбова врата. Те минаха през асансьора. Бланшар извади същия ключ и го пъхна във вратата. Черната ключалка изглеждаше много по-стара от блестящото златно ключе. Ели забеляза, че Бланшар го завъртя по посока на часовниковата стрелка — сякаш заключваше.
Врата се отвори навътре без ни най-малък намек за ръжда по пантите.
Бланшар покани Ели да влезе.
Тя прекрачи прага и спря, поклащайки се в мрака като перце на вятър. Протегна ръка пред себе си за възможни препятствия. Не почувства нищо, но движението й сигурно беше доловено от невидим лъч. Скритите лампи се събудиха точно както беше станало преди малко, и разкриха дълга галерия с нисък сводест таван. Двойни редици квадратни колони се простираха по дължината й и я разделяха на три пътеки. Тук нямаше лавици със златни съкровища. Вместо това по страничните стени имаше стоманени врати, като на хлебарски пещи. На всяка бе нарисуван различен герб.
— Това беше костницата на монасите — прошепна Бланшар над рамото й, сякаш душите им все още витаеха тук. — Изнесохме костите, когато пригодихме гробниците за сейфове.
Ели почувства известно съжаление; за миг й се стори, че чува стенанията на непогребаните мъртъвци, и потрепери. Толкова дълбоко под този град, който въпреки всички небостъргачи и оптически кабели, беше несъмнено древен, се оказа лесно да се оставиш на въображението.
Тя се обърна:
— Защо ме доведе тук?
— Исках да разбереш колко дълбоко стига историята на банката. „Монсалват“ се намира на това място от пет века. Чувала си, че сме построили сградата върху останките на стара тамплиерска ложа, нали?
Ели кимна.
— Всъщност е построена върху основите на стара норманска черква, която имаше подземия, които бяха саксонски. — Той посочи по-новата и фина зидария и по-грубите малки камъни под нея. — А те върху какво са строили — никой не знае. Тук долу времето се превръща в пространство.
Бланшар я поведе навътре до място, където в цепнатината между каменните плочи се виждаше хлътнала мозайка.
— Смятаме, че може да е римска. Естествено, археолог не е стъпвал тук.
След като изминаха две трети от галерията, стигнаха до коридор, който я пресичаше. Сигурно следваше формата на черквата, която се бе издигала тук. Ели опита да си представи етажното разпределение на „Монсалват“ и се запита дали още има някакво съответствие със сградите под банката — дали моделът се бе предавал през вековете.
В далечния край — Ели предположи, че трябва да е източният, макар че тук долу това едва ли имаше значение — в пода имаше желязна врата. В сумрачната светлина тя различи кръста на банката, гравиран в метала — хищният орел с копието в ноктите. Бланшар внимаваше да не стъпи на него, докато се доближаваше към един от сейфовете в стената. Той почисти с ръка повърхността му, завъртя лоста и отвори вратата.
Ели надникна над рамото му, но не можа да види нищо.
— Има и друга причина да те доведа тук.
Той извади малка кожена кутия от сейфа и й я подаде. Тя развърза кожените връзки, които я затваряха, и двете половини на кутията паднаха настрани като крила. Скътан между тях, върху възглавничка от сурова вълна, лежеше златен пръстен с червен камък с големината на лешник.