— Исках да ти дам това.
Бланшар нахлузи пръстена на ръката й. Беше твърде голям за безименния пръст, но пасваше идеално на средния. Ели се вторачи в леко матовото злато на фона на бялата кожа и се възхити как рубинът улавя светлината дълбоко в своята сърцевина. Стомахът й се сви, почувства как й прилошава. Възможно ли бе той да й…?
— Това не е предложение за женитба или нещо подобно — успокои я Бланшар. — Това е стар пръстен, принадлежал на моето семейство. Придава тържественост на нашата привързаност и ни носи щастие. — Той се усмихна. — Пръстен на силата.
Рев изпълни хранилището, сякаш заспалият дракон се беше събудил и открил, че част от съкровището му липсва. Стените затрепериха. Ели се хвана ужасена за Бланшар, той я прегърна и се усмихна.
— Централната линия на метрото минава много близо. Когато са започнали да копаят тунела през деветнайсети век, трябвало да подадем специална молба, за да променят маршрута му така, че да не засегне нашия трезор. Както господин Сен Лазар обича да казва: „Съвременността винаги нахлува в миналото. И обратното“.
Той се наведе към нея и я целуна. Студените му устни я накараха да потрепери, но устата му беше топла и влажна. Усети вкуса на тютюн по езика му. Той я прегърна силно и я притисна към себе си.
— Харесва ли ти пръстенът?
Ели вдигна ръка, наслаждавайки се на тежестта на бижуто.
— Не знам какво да кажа.
— Няма да ти казвам колко е стар. Просто го пази.
Вратата на сейфа звънна като камбана, когато Бланшар я затвори. Той хвана Ели за ръката и я поведе към асансьора, но изведнъж се спря.
— Другата седмица, на двайсет и втори, финансовото министерство на Люксембург ще обяви решението за „Талхюет“. Сен Лазар ме покани да прекарам Коледа с него в швейцарския му дом. Попита дали би могъл да окаже гостоприемство и на теб?
Каза го небрежно, но тежестта на втренчения му поглед прикова Ели. Тя се почувства като екзотична пеперуда под върха на колекционерската карфица.
— За мен също ще означава много — добави той. Беше зарязал безпристрастието, което обикновено носеше като щит, и заговори болезнено откровено. — Коледа в Алпите е нещо неповторимо и да я споделя с теб би било… върха на съвършенството.
Ели никога не беше виждала бяла Коледа. Опита се да помисли за своята майка, за обещанието, което даде, и за разочарованието, което щеше да причини, ако не отиде. Но втораченият поглед на Бланшар имаше хипнотична власт и тежест, която изместваше всичко останало. Другите задължения изглеждаха далечни и не много важни. Тя осъзна, че вече измисля извинение за пред майка си.
Люксембург
Коледа извади на показ немската страна на Великото херцогство. На „Плас д’Арм“ в сърцето на града над Коледния пазар, който запълваше всеки ъгъл на площада, се издигаше гигантска елха. Дървени будки, украсени с разноцветни лампички и изкуствен сняг, предлагаха умопомрачително разнообразие от сладки с ярки цветове, неприлично дълги наденици, местни дърворезби и фигурки, изобразяващи сцени от Рождество Христово. Пара се вдигаше от казани греяно вино с подправки и се смесваше с миризмата на меденки и пържен лук. Коледните песни и музиката на оркестрите се смесваха с разговорите и избухващия от време на време смях.
В съвещателната зала на Министерството на финансите единствената отстъпка пред традицията беше изкуствената елха в дъното на залата, украсена с невзрачни дрънкулки. Никой не й обръщаше внимание. В това помещение не се виждаха усмивки, само напрегнати лица и взривоопасно очакване, докато кандидат-купувачите сновяха насам-натам. Тук бяха Бланшар и Кристин Лафарж, както и неколцина банкери, с които Ели се беше срещала по време на финансовата проверка. От другата страна на пътеката стоеше Леховски. Челюстите му усилено мачкаха вечната дъвка.
Един служител призова към внимание и хората от министерството седнаха на дълга маса напряко на помещението — дебелаци с редеещи коси и лъскави костюми. Никой не ги поглеждаше. Всички очи бяха впити в металната кутия с две ключалки, която стоеше върху катедрата пред масата.
Официалните лица поканиха двама представители на купувачите да дойдат отпред. Леховски и Кристин Лафарж отидоха и отвориха по една от ключалките. Официалното лице вдигна капака и обърна кутията. На масата паднаха два запечатани плика.