Дъг вдигна веднага, сякаш беше чакал на телефона.
— Скъпи, честита Коледа!
— Честита Коледа.
— Как е в Уелс?
Дали нямаше известна ирония във въпроса му? Капан? Нима бе разбрал?
— Чудесно. Мама отиде на черква, а аз беля картофи.
„Това е последният път, когато те лъжа“, обеща тя наум. Седмиците след рождения му ден бяха минали като в мъгла; после изведнъж Коледа се оказа на прага и тя не искаше да я разваля. Януари е най-подходящ, реши накрая. Най-лошото време в годината: Янус, богът с две лица, който гледа напред и назад. Ще му каже през новата година.
— А времето? Имате ли снежна Коледа?
Мислите й се объркаха. Трябваше да провери в интернет.
— Вероятно същото като при вас.
В банята душът беше спрял.
— Чух, че мама влезе. Трябва да затварям. — Тя изтърпя обичайните нежности на сбогуване с нарастващо нетърпение, вторачена във вратата и опитвайки се да й наложи да остане затворена.
— Обичам те.
Тя едва успя да затвори, преди Бланшар да влезе, облечен в халат. Погледна я въпросително.
— Говореше ли с някого?
— С мама.
Бланшар свали една риза от закачалката й в гардероба.
— Трябва да ставаш вече. Иначе няма да можем да си изкараме коледния обяд.
Когато Ели слезе, в двора се бяха събрали неколцина жени и мъже. Ако ги беше срещнала в обикновения живот, вероятно щеше да побегне колкото може по-далече: високи, някак си еднакво красиви, наконтени с кожени шапки и сака от туид и ботуши за езда — сякаш бяха различен биологичен вид. Запита се дали са гости на Сен Лазар, или са негови роднини. Бланшар се присъедини към тях, разменяше светски реплики, запознаваше я с хора, чиито имена тя веднага забравяше. Тя очакваше срещата с Мишел Сен Лазар, но той очевидно не беше сред групата.
Конвой от ленд роувъри ги свали надолу до високопланинска ливада, обградена от дървета и шубраци. Там вече беше спрял друг джип, чийто заден капак беше отворен. Отвътре се чу висок писък.
Там имаше клетка, в която едра птица стоеше на прът, стиснала дървото с остри извити нокти. Имаше бял пух на гърдите си, широки криле и извит като ятаган клюн. Нямаше нужда човек да знае много за птиците, за да различи смъртоносната й сила на хищник. Здрава верига я държеше окована за клетката.
Бланшар си сложи дълга до лакътя кожена ръкавица и я завърза. Мърморейки успокоително, той отвори клетката и прехвърли веригата от пръчката за кацане върху китката си. Птицата скочи на протегнатата му ръка и започна да чисти с клюн белите пера на гърдите си. Помощникът — соколарят? — й сложи малка кожена качулка на главата и я завърза.
— Красива е — отбеляза Ели. — Толкова благородна.
— Това е сокол скитник. Ловът със соколи е истински кралски спорт. — Бланшар извади примамка, вързана за края на дълга връв, и я стисна с дясната си ръка. — Изисква безкрайно търпение и дълбоки джобове.
След това закрачи през поляната, а Ели го последва. Едно черно куче са влачеше в краката им, а останалите гости ги последваха на благоразумно разстояние, наблюдаваха Бланшар и отпиваха кафе, което единият от шофьорите беше докарал с джипа. За опашните пера на сокола беше закачено звънче, което огласяше въздуха при всяко движение на птицата.
Спряха в средата на ливадата. Бланшар свали качулката и отключи веригата. Соколът се огледа, главата му потрепваше. Дълго време човекът и птицата стояха напълно неподвижни — черни силуети на фона на побелялото поле.
С дрънчене и плясък на криле птицата излетя от ръката на Бланшар. Едното й крило едва не удари Ели в лицето. Стрелна се във въздуха толкова бързо, че Ели не успяваше да я проследи с поглед. Издигаше се, докато не се превърна в малка точка над групичка дървета в края на ливадата.
— Видя нещо.
Бланшар извади от дълбокия джоб на коженото си палто миниатюрно радио и го включи. През пукота на статичното електричество то започна да предава постоянен нисък тон. Когато го насочваше към мястото, където птицата се рееше, звукът се усилваше.
— На крака на сокола е закачен радиопредавател. Ако го изгубим от поглед, сигналът ще ни отведе при него.
Соколът се рееше, размахвайки криле, за да не го отнесе въздушното течение. Ели присви очи към небето. Въздухът беше толкова чист, че можеше да види всичко: черните пера под крилете и бялото петно на гърдите; извитият остър клюн. Дори й се стори, че вижда как очите му оглеждат земята. Изведнъж той се стрелна толкова бързо, че Ели не успя да види плячката. Соколът нападна и изчезна зад дърветата.