Боята се лющеше от зелената врата, която имаше такъв вид, сякаш бе ръждясала, след като е била затворена за последен път преди години. Но когато Ели я бутна, се чу едва доловимо скърцане. Десетина надгробни плочи стърчаха наполовина потънали в земята — приличаха на неолитен строеж.
— Съжалявам, че не можахме да намерим по-весело място.
При други обстоятелства самотна фигура, която се крие в сенките на изоставено гробище, щеше да я накара да подскочи до небето. Обаче днес беше прекалено уморена. Хари беше облегнат на стената, така че пътниците в автобуса да не го видят, и я гледаше над покрит с мъх кръст. Махна й да се приближи.
— Да не се опитваш да ме сплашиш?
Мъжът поклати глава.
— Нямаш представа колко трудно беше. Бланшар е наредил да те следят всяка секунда, когато не си в банката. Имам чувството, че знае къде отиваш още преди да си прекрачила прага.
— Това не е много трудно. Отивам на работа и се връщам. И толкова.
Замисли се, опитвайки се да си припомни неочаквани съвпадения, повтарящи се лица. Както винаги, Хари звучеше като учтив луд, с тих, приятен глас. „Само че сега — помисли си тя — трябва да му повярвам.“
Ако беше прав, тя не разполагаше с много време.
— Разкажи ми за баща ми. За „Монсалват“ ли работеше?
Хари откъсна парче мъх от кръста и отдолу се показа белият камък. Пръстът му обаче стана черен.
— Не получи работата. В Брюксел ти казах, че съм член на организация. Наречи го братство, макар да нямаме нищо против жените. Водим война срещу „Монсалват“ вече почти деветстотин години.
Това беше необикновено изявление.
— Банката съществува едва от шестнайсети век — отбеляза Ели.
— Като банка, като цяло датира от много по-рано. Сен Лазар дьо Моргон, който основава банката, е потомък на един нормански военачалник наричан Лазар дьо Мортен. Дори по средновековните стандарти той бил особено зло създание.
— Защо баща ми е кандидатствал за работа там?
— Разузнаваше. Помниш ли, че ти казах, че е загинал, опитвайки се да проникне в трезора?
— Не е нещо, което лесно може да се забрави.
— Преди деветстотин години Лазар дьо Мортен открадна нещо, което принадлежеше на нашето братство. Доколкото знаем, то е още там, заключено дълбоко в хранилището.
Ели си спомни как се разтресе подземието, когато влакът мина през близкия тунел. Представи си яркия фар над предното стъкло, когато мотрисата е изскочила иззад ъгъла. Силуетът, уловен в неговия лъч, няма време да реагира. Скърцане на стомана, метал, хвърлящ искри удар. Понякога, когато работеше до късно в кабинета си и наоколо цареше тишина, усещаше как подът потреперва и дълбоко под земята се чува слаб тътен.
— Въпреки приказките за „модерния свят“ по същество „Монсалват“ е феодално домакинство. Мишел Сен Лазар е кралят, а Бланшар неговият верен сенешал. Освен това е племенник на Сен Лазар. Знаеше ли това?
Ели поклати глава.
— Сен Лазар не може да има деца. Веднъж се срещнахме с него и го оставихме парализиран от кръста надолу. — Унесен, Хари си играеше с горното копче на палтото си.
Нещо, което Бланшар беше казал в нощта след операта, сега изскочи в главата й. С мен нямаш нужда от противозачатъчни. Опита да си представи тези възрастни мъже. Толкова много пари, толкова голяма власт — но въпреки това лишени от най-съзидателната сила.
— А „Талхюет“? Какво общо има с вас?
— С нас? Нищо. Те са онова, което изглеждат: средно голям европейски концерн. Обаче по ирония на съдбата притежават нещо, което ни принадлежи.
Ели си спомни въпроса му в брюкселския парк и разпита на Бланшар след финансовата проверка.
— Мирабо?
— Няма нужда да знаеш какво е това. Обаче Сен Лазар по някакъв начин е успял да разбере за него. Когато научихме, че дебне около „Талхюет“, изпратихме човек да разбере какво знае.
На Ели й се стори, че сянката върху един от надгробните камъни се размърда. Явно все пак не бе толкова уморена, щом още можеше да се страхува. Оказа се, че е само катеричка.
— Нещата се объркаха. Един загина, друг беше заловен. Той също е мъртъв.
— Заловен от…?
— Бланшар? Сен Лазар? — Хари вдигна рамене. — Няма значение. Бланшар има един главорез, който вероятно е свършил мръсната работа. Гаден тип на име Дестрир.