Бентлито мъркаше по Комършъл Роуд в посока „Лайм хаус“. Движението не беше натоварено, но Бланшар нареди на шофьора да заобиколи. Когато вдигна очи от лаптопа, Ели с изненада видя дълги редици складове да прелитат зад прозореца.
— Това ли е пътят за летището?
Бланшар измърмори нещо за улични ремонти. Ели се зае отново с работата си. Когато вдигна очи, колата беше спряла на затворена улица в индустриален парк. Тя предположи, че вероятно са объркали пътя, но Бланшар се беше вторачил през прозореца и явно очакваше нещо.
Ели проследи втренчения му поглед през ограда от телена мрежа, която завършваше с бодлива тел. Зад нея се простираше пустош: обгорели тухли, изкривени метални греди — останки от склад, станал жертва на огъня. Вятърът вдигаше облаци пепел, сякаш огънят още тлееше, макар очевидно да се беше случило преди време. Отпадъците бяха събрани на купчини, а съседните сгради бяха боядисани отново. В задната част на парцела висеше очукана табела, рекламираща „Логически елементи“ — паметник на съсипаната компания.
Тя обаче вече беше срещала това име. Спомни си първите няколко седмици в банката, когато един горд възрастен човек не се подаде на Бланшар, за да може синът му да наследи бизнес, който не желаеше. Автоматизационната фирма „Розенберг“, която беше опростила веригата си за доставки, за да остане конкурентоспособна. Спомни си и сметището зад компанията, когато потъна до кръста в кашони, за да намери фирмените знаци върху тях. Логически елементи — логичният избор.
— Това беше компанията, която продаваше платки на Розенберг. Техният единствен доставчик. Фабриката им изгоря преди три месеца. Без техните елементи Розенберег не можеха да продължат производството. Клиентите им се разбягаха, а банката им отказа кредит. Бяха на прага да обявят банкрут, когато им отправихме последно предложение. Разбира се, за по-малка сума. Компанията вече не струваше почти нищо.
Ели се насили да го погледне в очите.
— Защо ме доведе тук?
— Розенберг беше първата ти сделка. Помислих, че може би искаш да знаеш как е завършила.
— Но не съм очаквала това. — Тя се вторачи в останките и си представи как пламъците са ги поглъщали. — Ти ли го направи?
— Не, естествено. — Той оголи зъби, подканяйки я да му противоречи. — Но и да съм го направил, това проблем ли е? По принцип една компания е просто сбор от нейните активи. Натрупване на стойност. Да речем, че наредя на нашия търговски отдел да заеме нападателна позиция срещу определена корпорация. Те правят дъмпинг или продават акциите на къса позиция. Понася се слух и скоро пазарът следва нашия пример. За минути съм унищожил милиони паунда от стойността на активите на компанията. Всичко това е напълно в рамките на закона. Защо тогава да е различно, ако унищожа тези активи под формата на сгради и машини, а не на хартия? Ако използвам огън вместо телефон?
— Незаконно е.
— Никой не умира. Ние изпитваме сантиментална привързаност към материалната собственост, но тя не е нищо повече от въплъщение на богатството. А богатството е материалът, от който е направен капитализмът. Ние го създаваме или го унищожаваме; работим, за да се сдобием с него, и го отказваме на нашите врагове.
— И какво ще ти купи това богатство? — попита Ели по-високо, отколкото възнамеряваше.
Бланшар я изгледа учудено.
— Власт, разбира се.
Париж
Ели отдавна искаше да види Париж, но не по такъв начин. Кацнаха в тъмнина; половин час по-късно лимузината се носеше по улиците, свободни от пиковото движение. Чувстваше се напрегната. Всеки път, когато погледнеше през задното стъкло, един черен рейндж роувър със затъмнени стъкла ги следваше. Ако лимузината сменяше лентата, джипът също го правеше; когато завиваха, той също сменяше посоката. Когато едно такси се опита да се вмъкне помежду им, джипът се стрелна напред, за да затвори празнината, като едва не откъсна предната му броня. Таксито се стрелна встрани с вой на клаксон.
— Следи ли ни някой?
Бланшар хвърли поглед през рамо и се усмихна.
— Дестрир е уредил бавачка. Твърди, че има банда анархисти, която е отправила заплахи срещу нас. Нищо определено, но Дестрир се тревожи. Той е като майка — орлица.
Джипът потъна в движението, когато лимузината излезе на площад „Вандом“ пред парижкия хотел „Риц“. Когато се регистрираха, ключовете им за стаите бяха придружени от съобщение.
— Господин Леховски ви очаква в апартамент „Елтън Джон“.