Сърцето на Ели се сви.
— Той ли е съветник на „Кьониг“?
— Това е логичният избор. Познава компанията много добре, след като се опита да я купи.
— Това етично ли е?
— Ефикасно.
Апартаментът „Елтън Джон“ беше обзаведен с по-добър вкус, отколкото Ели очакваше — симфония от слонова кост и розово, залети от мека светлина. Токчетата на обувките й почти изцяло потънаха в дебелия килим.
Леховски ги очакваше във всекидневната. През отворената врата Ели зърна широка два и половина метра спалня с розов балдахин.
— Ели, както винаги, изглеждаш прекрасно — посрещна я с комплимент Леховски. — Да ти предложа ли питие?
— Минерална вода.
Той вдигна слушалката на розовия телефон и поръча.
— Това е малко неочаквана среща. Твоята помощничка не поиска да ми каже нищо по телефона, но предполагам, че сте тук заради „Талхюет“? В Люксембург се справихте много добре; бяхме разочаровани, че не спечелихме. Нашата оферта беше само с пет милиона евро по-ниска от вашата. — Той внимателно наблюдаваше Бланшар. — Може би вече сте го знаели.
Келнерът се появи неестествено бързо с напитките — бренди за Бланшар и „Джак Даниълс“ за Леховски.
— Да, заради „Талхюет“ — потвърди Бланшар.
Леховски изплю дъвката си.
— Неофициално?
— Зависи за какво ще постигнем съгласие. — Бланшар извади ножчето си и отряза върха на пурата. — Кьониг нищо не печели, ако купи „Талхюет“. Ели?
Тя се зае да изложи накратко случая. Леховски слушаше без интерес, като през цялото време беше вторачен в точка, петнайсетина сантиметра под гърлото й.
— Дори „Кьониг“ да спечелят компанията, ние пак ще притежаваме десет процента от нея. Ще откриете, че можем да бъдем много несговорчив акционер.
— Мислех, че „Сен Лазар“ притежава по-голям дял.
Бланшар махна с ръка.
— На едно мнение сме по въпроса.
— Както винаги.
— „Кьониг“ не може да предложи акции, така че ще трябва да платят в брой. При този пазар само глупаците плащат в брой. Особено такива, които имат да обслужват дългове.
Настъпи пауза. Леховски отпи от уискито, а Бланшар издуха облак дим.
— Добре. — Бланшар се вторачи в една от картините на стената — чудато изображение на космическа ракета. — Когато бях дете, обичах астрономията. Орион, Пегас, Андромеда — можех да посоча всички. По онова време Космосът изглеждаше толкова вълнуващ. Сега май става дума повече за бюрокрация, отколкото за героизъм. Чухте ли за сондата, която НАСА изпрати на Марс?
Леховски поклати глава.
— С големината на прахосмукачка, но са посветили повече време на изграждането й, отколкото ти и аз бихме посветили на някоя компания. Десет години, за да я подготвят, три в полет, за да изминат не знам си колко стотици милиони километра в Космоса. И когато пристигнала, се забила в планетата с триста километра в час. А знаеш ли защо?
Дори да знаеше, не би отнел думата на Бланшар.
— Защото учените правели пресмятанията си в сантиметри, а екипът по кацането — в инчове.
И двамата избухнаха в смях. Ели поглеждаше ту единия, ту другия и се чудеше какво цели Бланшар.
— Има още една подобна история, която може би знаеш — продължи Бланшар. — Германски фонд, който искал да купи унгарски строителен предприемач. Отворили счетоводните книги и провели финансовата проверка. Вкарали данните в таблици, модели, оценки — всичко като по учебник. Купиха компанията за доста значителна сума — били нетърпеливи да влязат в бързо растящия унгарски пазар на недвижими имоти. И тогава — Бланшар се усмихна — откриват, че активите, за които платили в евро, били посочени във форинти.
Той отново избухна в смях, но този път Леховски не се присъедини.
Дълга гъсеница от пепел се извиваше в края на пурата на Бланшар. Той леко я тръсна в пепелника и отпи глътка бренди.
— Разбира се, това е само история. Разказвам я, защото Мишел Сен Лазар винаги е искал да се разшири в Унгария. Ако някой от вашите клиенти има активи, които иска да продаде, той е готов да преговаря с тях.
Леховски беше застинал напълно неподвижно, като котка, която дебне птичка на земята. Ели имаше усещането, че вижда как брадичката му потреперва.
— Колко е готов да похарчи Сен Лазар?
— Може би двеста-триста милиона евро. Разбира се, той ще трябва да разчита на печалбата от „Талхюет“, за да финансира разширяването.
Леховски отпи голяма глътка „Джак Даниълс“ и когато свали чашата си, тя беше почти празна. Ели я допълни от бутилката, която келнерът благоразумно бе оставил на масичката за сервиране. Изглежда, единствената причина да е тук, беше да налива питиетата.