— Ще ти кажа една тайна — обяви Леховски, който донякъде беше възвърнал самоувереността си. — Директорите на „Кьониг“ не искат да купуват „Талхюет“. Правят го само защото управителният съвет е наредил. Обаче в действителност и те не го искат. Има един човек, господин Дрекслер, който им натрапил сделката. За нещастие той е председател на управителния съвет. Ще е нужен много силен натиск, за да бъдат убедени да сменят курса. Може да се направи, но ще е нужно лично участие.
— Вашата банка ще си получи комисионата.
— О, да, моята банка.
— Три процента може да се окажат шест милиона евро. Ако уредиш сделката, по-голямата част от тях ще намери пътя до твоите джобове. Със сигурност ще можеш да си позволиш ново порше.
— Всъщност предпочитам „Астон Мартин“. Колегите ми твърдят, че съм перверзен, но има нещо толкова оксиморонно в английското машиностроене.
Леховски отново изгълта уискито си. Когато Ели отиде да напълни чашата, той я поднесе така, че тя трябваше да се наведе, и коленете му докоснаха краката й.
— Бланшар, аз съм романтик. Предпочитам английските коли пред германските и бърбъна пред скоча. Топлото легло пред студеното.
Той се усмихна на Ели. За миг дори димът сякаш замръзна във въздуха. Ели стрелна Бланшар с отчаян поглед, но не намери утеха в очите му. Той стана от стола.
— Мисля да си лягам. Беше дълъг ден. — Усмихна й се мрачно. — Ще ви оставя да уговорите подробностите по споразумението.
Леховски стана, за да му стисне ръката.
— Трябва да ме извиниш за минутка — обърна се той към Ели. — Надявам се, че ще си тук, когато се върна.
Бланшар остана, докато Леховски излезе от помещението.
— Леховски никога не е възнамерявал да играе ролята на бял рицар — отбеляза той.
Димът караше очите на Ели да сълзят. Почувства се зле, беше й горещо.
— Ти наистина ли…?
— Прави каквото трябва.
Лондон, летището
Телефонът на Бланшар започна да звъни в мига, когато слязоха от самолета. Той се вслуша, усмихна се, каза няколко думи и затвори.
— От банката. „Кьониг“ току-що са пуснали съобщение до печата, че оттеглят предложението си. Казват, че състоянието на пазара е неблагоприятно. Управителният съвет на „Талхюет“ ще се събере утре на обед и всички очакват да обявят, че приемат нашата оферта. Не знам как успя да го направиш.
Той прегърна Ели през кръста и се наведе да я целуне, но тя се отдръпна.
— Би ли те подразнило, ако ти кажа, че преспах с него?
— Разбира се. — Бланшар посрещна смело вторачения й поглед. — Аз съм мъж, изпитвам ревност. Ти си ми много скъпа. Но това е лично. Другото е бизнес. А в бизнеса известна безскрупулност е за възхищение.
Той наклони леко глава и зачака отговора й.
— Не се изчуках с него — обясни Ели. — Казах му, че го намирам привлекателен, но зная с какво име се ползва. Казах му, че ако легна с него и след това той наруши нашето споразумение, вече никой няма да ме вземе на сериозно. Казах, че може да стане, когато сделката мине.
Възхитена усмивка заигра по лицето на Бланшар.
— Ще ти го припомни — предупреди я той.
„Не планирам да съм наблизо, за да разбера прав ли си.“
Позволи му да я целуне, докато чакаха колата пред терминала. Когато се отпусна на задната седалка, реши да включи телефона си. Бяха за кратко във въздуха, но вече бяха пристигнали дузина електронни писма. Тя започна да ги преглежда, като слушаше Бланшар с половин ухо. Той говореше за отпразнуване и къде биха могли да си уредят маса без предварителна резервация.
— Когато договорите бъдат подписани, цялата банка ще празнува — каза й той. — Тази вечер ще празнуваме само ние двамата.
Последното съобщение беше за гласова поща. Тя набра номера и изслуша съобщението в мълчание.
— Вероятно Леховски те кани да излезете — пошегува се Бланшар. Той бръсна един кичур от бузата й; наведе се към нея, за да я целуне отново, но се спря. Вероятно бе видял изражението й.
— Какво има?
28.
Торси, Франция, 1136 г.
Хората казват, че земята трепери, когато две редици конници се понесат една срещу друга. Ако си един от ездачите, не го усещаш: така или иначе целият ти свят се клати. Издигането и падането на коня, полюшването на копието, скърцането на кожата и дрънченето на ризницата. Някои от рицарите носят върви с възли, завързани за шлемовете, за да плющят, докато се веят зад тях. Аз ги избягвам: врагът може да те сграбчи за тях.