Обаче засега всичко е неподвижно. Барабаните и тръбите са замлъкнали. Тълпите също са се умълчали. Седя на седлото и чувствам как задният му лък се забива в гърба ми. Студен вятър развява флагчето на върха на моето копие. Конете тъпчат и издишват горещ въздух през ноздрите си. От другата страна на полето чакат около двеста рицари на коне, подредени в линия пред трибуната. Тя е драпирана с плат, който се вее и издува на вятъра, така че цялата конструкция сякаш се клати.
Херолдът се провиква „laciez“. Четиристотин мъже си слагат шлемовете. Връзвам здраво вървите му под брадичката си. Оглеждам противниковата редица за знамето на Ги дьо Хотфор. Това е част от ритуала и част от опасността. Далеч сме от Нормандия, но мъжете пътуват надалеч, за да участват в турнир.
Нещо в края на противниковата линия привлича погледа ми. Позната отсянка на синьото или може би формата. Твърде далече е, за да го видя ясно. Щитът е скрит зад знамето на друг рицар. Обаче това ме тревожи. Обикновено имаме достатъчно време, за да попитаме херолдите кои са срещу нас, но вчера се забавихме по пътя от Поатие и пристигнахме през нощта.
Изсвирва тръба. Ние се впускаме напред.
Това е петият ми турнир в компанията на Етиен. В първия, който се проведе в Дижон, плених трима рицари и пет коня. Етиен продаде четири и остави един за мен — червеникавокафяв кавалерийски кон. Точно започнах да свиквам с него и го загубих в следващия турнир. Случи се още при първата атака: едно копие ме удари право в изпъкналата част на щита и ме изхвърли от седлото. Извадих късмет, че се разминах само със загубата на коня.
Оттогава имам повече успехи. Ада ми казва да внимавам и че последното, от което имам нужда, е слава, но ако се сдържаш в разгара на битката, дори в такава привидна битка, вероятно ще се намериш на земята. „Нима искаш да се излагам? — питам я аз. — Да се обърна и избягам, вместо да се изправя срещу другите рицари?“
Тя никога не отговаря, но мога да го видя изписано на лицето й. „Ако ме обичаш, ще побегнеш.“ Не зная как да я накарам да разбере, че двете неща не са несъвместими. Обичам я, но трябва да се бия.
Оцелявам при първата атака, но на косъм. Все още се тревожа за знамето, което видях, и копието ми не е пъхнато добре в поставката. Но нали затова го наричат турнир, защото истинското изпитание започва, когато чуеш вика „tournez“. Обръщаме се. Всеки глупак с достатъчно смелост може да рискува в първата атака. Обръщането и повторното нападение е истинското изпитание за твоя кураж. Когато ръцете ти треперят, а копието е строшено чуканче и другарите вече не яздят плътно до теб. Овладяването на коня в пълен галоп, обръщането и пришпорването за следващото нападение не е лесна работа. Ако си твърде бавен, врагът, който е бил по-бърз от теб, ще те нападне странично.
Обръщам се и се впускам напред, като се насочвам към края на линията отляво. Не мога да видя знамето. Тук няма затъпени оръжия. Ако Джослин е тук, ще бъде лесно да го убия. Един рицар на червеникавокафяв кон се носи в галоп към мен и ми отрязва пътя. Изтеглям меча. Вторият път винаги е по-опасно. Нито конят, нито ездачът са достатъчно съсредоточени. Най-тежките наранявания се получават сега. Не си вдигнал достатъчно щита, част от бронята се е отвързала, замаяният кон залита в критичния момент.
Забивам шпори и се връщам в битката.
За нас денят се оказва добър. Когато тръбата свири край, сме взели дузина пленници, включително сина на някакъв сенешал, който ще ни донесе добър откуп. Цялото тяло ме боли, но това е нищо в сравнение с онова, което ме чака утре. Имам драскотина над окото, където ме удари треска, другото са натъртвания.
Въпреки това се чувствам неспокоен. Цял ден се озъртах, но не видях отново знамето. След второто нападение турнирът се разпадна на дузина по-малки схватки и сражения между отделни рицари, които постепенно се разпростряха във всички посоки. Трябва да остана до моите другари; сам ще съм в опасност.
Казвам си, че вероятно няма нищо. Много рицари носят сини знамена, а и дори да е бил Джослин, не би могъл да си строши копието в щита ми, без да ме познае. Обаче съм нетърпелив да се върна в лагера и да намеря Ада.
Палатката е празна; нея я няма. Етиен и останалите мъже отидоха да празнуват в замъка на графа, но един от конярите седи до огъня. Пие от виното, което взехме като откуп за рицаря от Бургундия.