Бланшар дойде в единайсет, ухаещ на кафе и пури.
— Трябваше да се обадиш, щях да дойда веднага.
За пръв път изглеждаше предпазлив, несигурен какво да каже. Седна до нея на леглото и започна да развързва вратовръзката си.
— Как беше?
— Погребението на майка ми. Ти какво очакваш?
Бланшар взе гарафата с брендито и наля две чаши.
— Това ще помогне.
Ели не я докосна.
— Ако искаш тази нощ да останеш сама…
— Не. — Тя се завъртя и го бутна на леглото. Застана пред него. Вторачена в очите му, разкопча огърлицата и обиците си, и ги сложи на тоалетката. С движение на раменете свали жакета. Без показност, сякаш се намира в пробната на магазин или съблекалнята на спортната зала, свали ципа на полата и разкопча блузата. Бланшар лежеше, гледаше и отпиваше от брендито. Тя задържа погледа му, когато разкопча сутиена си и го остави върху другите дрехи на стола.
Осветлението в апартамента беше слабо. Тя се зърна в огледалото — извивките и сенките на голото й тяло. Смолисточерната й коса се спускаше на гърба; гърдите й бяха твърди и хладни. Приличаше на предрафаелова девица, опиянена от възторг или от смъртта. Питаше се дали притежава силата за онова, което трябва да направи. За пръв път се почувства напълно сама. По някакъв странен начин това улесняваше нещата. Бланшар започна да разкопчава ризата си.
— Няма нужда да…
Тя се качи на леглото и го обкрачи. Косата й докосна лицето му.
— Аз имам нужда.
Никога не беше правила любов така. Обхвана я някаква треска: скръб, вина, страх, омраза — бурята от натрупани чувства избухна и се превърна в ураган. Тя разтвори устните му и се притисна в него: езика, гърдите, пръстите. Драскаше с нокти гърба му, оставяйки червени парещи драскотини. Насили го да влезе в нея; хвърляше се напред-назад срещу хълбоците му, стенейки и пъшкайки, сякаш прогонваше демон, без да й пука дали ще я чуе някой в коридора. Бланшар свърши преди нея, но тя го накара да продължи, докато и тя изкрещя. След това се стовари отгоре му и се притисна в него. Хлипаше, макар да не знаеше за какво пролива тези сълзи. Лицата им бяха толкова близо, че сълзите окъпаха и неговото. Бланшар я прегърна и каза, че я обича. За първи път, откакто се познаваха, звучеше изплашен от нея.
Тя нямаше представа колко дълго останаха така. Във вихъра на страстта вътрешният й часовник беше спрял. Когато чу дишането на Бланшар да става равномерно, се надигна и погледна надолу.
Лицето му беше спокойно. Малкият златен ключ висеше от вдлъбнатината под адамовата му ябълка.
Ели духна на ръцете си, за да си стопли пръстите, после се протегна надолу и взе ключа. Нямаше закопчалка, затова се наложи да го свали през главата му.
Верижката закачи едното му ухо и той се размърда, като измърмори нещо насън, а Ели направо се вкамени. Ако я хванеше сега, със сигурност щеше да я убие. Тя зачака, не смееше да си поеме дъх.
Подправеното бренди си бе свършило работата. Бланшар се намести удобно и се остави на сънищата — каквито и да бяха те. Ели измъкна ключа и се претърколи, за да стане от леглото. Облече се бързо. Не с дрехите от погребението, а със стари джинси и тесен пуловер. Прерови сакото на Бланшар, за да вземе неговата чип карта, след това свали копчетата за ръкавели от ризата му.
Грабна раничката си и се измъкна на пръсти от стаята. Часовникът й показваше половин час след полунощ. Хари беше казал, че приспивателното ще го държи осем часа, но тя реши, че шест часа е по-сигурно. Имаше да свърши доста неща.
За първи път тази седмица в банката не светеше. Сигурно екипите по завземането се бяха прибрали вкъщи. Станиол и тапи от шампанско се търкаляха по пода. Ели предположи, че това означава добри новини. Дори охраната му беше отпуснала края — нощният пазач не се виждаше никъде. Тя си отвори с картата на Бланшар и се насочи право към асансьора.
Високо в единия ъгъл на фоайето камерата за видеонаблюдение записа нейното влизане. Изображенията отпътуваха веднага до петия етаж, където компютърът се зае да ги анализира и да сравни лицето с притежателя на картата.
Ели пристигна на петия етаж половин минута след своето изображение и влезе в кабинета на Бланшар. Надолу по коридора компютърът записа този факт. Тя извади от чантата малкия лаптоп, който беше купила и платила в брой на улица „Тотнъм Корт“. С електрическа отвертка свали инкрустираните седефени плочки от копчетата. Вътре лежаха малки платки с големината на дребни монети.