Дестрир намали до седемдесет, като се опита да събере мислите си. Погледна отново екранчето със съобщението и не повярва на очите си. Къде, по дяволите, беше Бланшар?
01:29 — Карта 0002 влиза на етаж 6.
Ели си беше донесла челник, но не стана нужда от него. Скритите лампи светнаха в мига, когато прекрачи прага. Мина по древната пътека, оглеждайки сейфовете над нея за камери или лъчи. Не видя нищо.
Прекоси напречния неф и стигна до задната част на хранилището, където някога сигурно се е издигал олтарът на старата черква, преди религията на богатството да замени религията на милосърдието. Сети се за мозайката, наполовина заровена в земята, и се запита какви ли по-стари и тъмни вярвания са процъфтявали тук преди това. Железните врати я зяпаха като очите на мъртъвци от набраздените стени.
Тук времето се превръща в пространство.
Знаеше кой е сейфът. Спомняше си го от идването с Бланшар: двойните врати в пода, изрисувани с кръста на „Монсалват“, и стоманената клавиатура до тях. Погледна листа, който беше извадила от папката на Лазар.
Злато, сребро, червено, зелено…
Последното й свързване с Хари беше за книга и диск, отново доставени в безплатен вестник, докато вървеше към метростанцията на „Мургейт“. Купи си сидиплеър и седна на пейка в Барбикан, за да го прослуша. Високи стени с груба мазилка се извисяваха навсякъде около нея. Вода се изливаше от тръба и се стичаше надолу към поредица езерца; шахти в бетона разкриваха части от средновековните стени дълбоко под градежите на двайсети век.
Гласът на Хари говореше в слушалките.
„Всички сейфови кодове в «Монсалват» се основават на хералдиката. На всеки цвят в хералдическото животно съответства число, което се сменя всяка седмица. Ще вземеш числата от папката. След това трябва да определиш точното изображение на хералдическото животно, което ще ти разкрие тяхната подредба. Ще намериш всичко, което ти е нужно, в книгата, която ти дадох.“
Ели я прочете като осемгодишно дете, скрита под одеялото с фенерче, когато отдавна трябваше да е заспала. Научи нов език и граматика — щитове на герба, ромбове с фигури, рисунки по щитовете и хералдически цветове. Научи разликата между „назъбен“ и „очертан“, между метали и кожи. Макар да се възхищаваше на цялата тази прецизност, сложността я отчайваше. Въпреки това успя да научи всичко.
„Червено-сребрист V-образен орнамент, орел държи меч, въоръжен и стиснал копие, и двете златни.“
Тя погледна за справка листа от папката и намери числата, които съответстваха на цветовете. Всяко беше четирицифрено, общо шестнайсет цифри. Въведе ги на клавиатурата, молейки се да е запомнила правилно средновековната терминология.
Известно време нищо не се случи. След това със скърцане, което прозвуча древно като самите камъни, крилата на вратата се отвориха навътре.
30.
Троа, графство Шампан, ноември 1141 г.
Градът е претъпкан: преди две седмици беше Архангелова задушница и зимният панаир е в разгара си. Дошли са търговци от всички християнски краища, за да продадат стоките си. В края на града графът на Шампан е построил големи складове, за да подслони търговията; неговите пазачи в бяло-сини ливреи са навсякъде — пазят парите, които преминават от едни ръце в други. Можеш да си купиш кожи, вълна и ленено платно, пипер и подправки, благоухания и коприна — всичко, което човек може да си представи.
Панаирът е добро място и за купуване на хора. Площадът в центъра се е превърнал в арена за борби. Заградени са четири ринга, където оръженосци и сержанти на смени подлагат силите си на изпитание в битка. Аз си пробивам път до първия ред. Дебелак с кожена шапка и броня се сражава с млад оръженосец, чието лице се е превърнало в маска от съсредоточаването. Момчето танцува и отбягва, промушва и парира. Дебелакът едва помръдва, доволен, че може да го отблъсква със силни удари. В другия край на ринга виждам едноок сивокос мъж с черно палто, обточено със злато. Гледа двубоя с отегчен вид.
С внезапно движение, което не съответства на размерите му, дебелакът се втурва напред. Два удара, и момчето стиска ръката си и се гърчи от болки, а мечът му пада. То си тръгва, залитайки към едно момиче, което има вид, сякаш се готви да промени мнението си.