Знаеше как е организиран архивът им. Ф2727 беше референтен номер за папката. Провери в списъка на съхраняваните на лавиците папки. Ф2650 — Ф2900: стелаж 7. Върна се при клавиатурата и натисна бутона, за да се отвори нов проход.
Частица от секундата преди стелажите да се размърдат, чу шум пред вратата. Топката се завъртя. Времето беше изтекло.
Кристин Лафарж отвори вратата и блъсна Дьорнер да влезе първи. Той залитна през прага. Никой не го намушка. Огледа празното помещение, столовете пред прашните маси.
— Нали щеше да е тук?
Дьорнер не беше чувал досега жена да ръмжи. Спомни си думите на Ели: Аз съм много по-мила от тях.
— Каза, че ще дойде тук. А и лампите светят.
На пода лежеше отворена папка. Кристин Лафарж я вдигна и плъзна поглед по страницата.
— Мирабо.
— Казах ви. Искаше да научи всичко за това.
— Какво й каза?
— Нищо. Не съм чувал за този проект. „Талхюет“ е голяма компания. Ние…
— Какво означава референтният номер?
— Местоположението на досието — стелаж седем.
На метър и половина от тях Ели лежеше свита на кравай на празното място на лавицата под папките с балансите на стелаж 4 и се опитваше да не я клати с треперенето си. Лежеше погребана сред документи и подслушваше.
Стъпките на Дьорнер се придвижиха по прохода. Чуваше как отброява под нос номерата на папките. Тя стисна юмруци от безсилие и заби нокти в дланите си. Щеше да ги отведе право при нужната папка.
Дьорнер клекна. Тя чу шумоленето на папките и след това — ругатня.
— Папката… няма я.
Ели направо замръзна.
— Сигурно я е взела.
— Преди колко време излезе от кабинета ти?
— Пет минути. А може и десет.
— Съобщи ли на охраната да я спрат на изхода?
Дьорнер отвърна жално:
— Как, нали ми взе телефона?
— Има ли друг начин да се излезе от сградата?
Настъпи тишина, докато Дьорнер обмисляше въпроса.
— Има противопожарна врата в края на южния коридор. Трябва да е с включена аларма, но я спират заради пушачите. Може да е излязла оттам.
Ели можеше да си представи погледите, които Кристин Лафарж хвърля на Дьорнер. Изпита съжаление към него.
— Ако е избягала, лично ще уволня всеки в тази сграда. Ясно ли е?
Ели чу заглъхващото тракане на високи токчета и тътренето на Дьорнер подир тях. Вратата се отвори и затвори. Беше сама.
Изчака две минути, за да е сигурна, че няма да се върнат. Би изчакала и по-дълго, ако трябва и часове, но имаше по-неотложна грижа.
Как щеше да излезе?
Проходът беше между седми и осми стелаж. А тя беше в четвърти. Между нея и свободата се издигаха три стелажа с пълни лавици, а друг изход нямаше. Можеше да почака някой да дойде, но помещението не беше ползвано от месеци и можеха да минат месеци, докато някой отново влезе.
А и да влезеше, тя не искаше да го срещне.
Смяташе, че се е напъхала възможно най-плътно, но откри, че ако се отблъсне назад, може да направи малък отвор в началото на лавицата. Това й осигури възможност да бръкне в съседната, да започне да мести папките и да ги прехвърля при себе си.
Чувстваше се като червей: лапа пръстта, за да си пробива път, и я изхвърля отзад. Книжен червей. Майка й я наричаше така. Споменът й даде сили. Тя се прехвърли в отвора на лавицата, който беше направила, и започна да атакува следващия стелаж.
Работата по втория стелаж вървеше по-бързо, а последният беше най-лесен. С няколко тласъка тя се измъкна от него, посипвайки пода с лавина от хартия. Плъзна се по корем като полярна мечка, която излиза от водата на леда. Покриваше я прах, в устата си усещаше вкуса на хартия. Не знаеше кога Кристин Лафарж ще се върне. Трябваше да се маха оттук.
Но преди това трябваше да провери нещо. Тръгна по пътеката към мястото, където би трябвало да се намира папка 2727.
Дьорнер не беше сбъркал. Нямаше нищо, само малка празнина между папка 2726 и следващата.
Кой я бе взел? Не е Дьорнер. Нито Кристин Лафарж или пък Бланшар.
Почувства се зле. Толкова усилия, толкова опасности — и всичко напразно. Празнота на прашната лавица. Тя клекна и се вторачи в мястото, сякаш със силата на волята си можеше да върне папката.
Малка издутина върху страничната стена на лавицата привлече вниманието й. Опипа я и почувства восъчната твърдост на изсъхнала дъвка.
36.