Сетне пред мисления му взор се появи малката сива книжка. Видя страниците й да се прелистват, те му разкриваха различни светове. Почти всеки свят беше нанесъл своята благодарност на първите страници от този удивителен документ, в самото начало на книжката. Е, поне половината от населените светове и, разбира се, това беше само по себе си достатъчно поразително. Какво ли искаше да направи сега Ларс Талибранд?
Естествено, Хорн беше убеден, че това ще да е нещо необикновено.
Ето например той не можеше да си представи, че дядо му би могъл да получи такъв документ! Старецът беше твърде аристократичен, за да обърне наопаки целия живот на семейство Хорн. Дядо му през всичките тези години е направил повече роботи, отколкото която и да е друга конкурентна фирма. Той успя да завладее целия пазар, защото въведе радикални подобрения и принуди всичките си конкуренти да обновят машинния си парк.
Когато най-сетне другите фирми се опомниха и решиха да продължат борбата, пазарът на продукцията им падна дотолкова, че те вече не бяха в състояние да обновяват фабриките и заводите си.
Внезапно Хорн си спомни нещо. Дочу го, когато беше на десетина или дори по-малко години. Дядо му промърмори тогава нещо от рода на: и аз имам намерение да започна търговия с андроиди. Сега се питаше защо не беше чул нищо повече за този проект?
Ако старецът разбере за днешните събития, безспорно ще му устрои грандиозен скандал, както в ученическите години, че е бил толкова глупав да се замеси в нещо, което изобщо не го засяга.
Ами баща му? Вероятно ще го похвали за победата му на дуела, а после ще го обхване ярост заради възможните затруднения, които тази постъпка би могла да му причини. Майка му навярно ще му се разсърди, че е рискувал живота си. Сетне обаче ще се хвали пред приятелките си.
По-малката му с четири години сестра ще го гледа с широко отворени очи като герой.
А другите членове на семейството? Ще клатят неодобрително глави, смятайки, че това е само и единствено безразсъдно поведение на сегашната младеж.
Хорн беше почти уверен, че повече не ще може да се наслаждава на карнавалната седмица, както преди. Дори беше убеден, че ще му се вгорчиви целият живот.
Повече от час се мяташе в кревата, а слънцето се вдигаше все по-нагоре в небето. Най-сетне заповяда на прозореца да се затъмни и в края на краищата успя да заспи.
Когато се събуди, в стаята нещо се бе променило. Отначало не можа да разбере в какво се състои промяната и я приписа на факта, че е свикнал по време на карнавала да се събужда в собствената си стая или у приятели, а сега за пръв път отваряше очи в хотел в един чужд град.
Но не беше това. Чувстваше, че го гложде съмнение. Стана от удобния креват и се огледа. Най-после установи каква е причината за безпокойството му. Това беше нещо малко, но много значително, много важно.
Докато е спял, някой е влизал в стаята му — вероятно Дорди, — защото на масичката до главата му, където преди освен пакет цигари и носна кърпа нямаше нищо, сега се мъдреше блестящият сив портфейл от метална тъкан, принадлежащ на Ларс Талибранд.
Хорн отвори прозореца, взе си цигара, извади от джобчето на сивия портфейл малката книжка и още веднъж я прелисти. Имената на чуждите светове, на които Ларс е бил желан гост, звучаха на Хорн някак странно, мамещо и вълнуващо.
Как ли изглеждаха? Като студент накратко, с няколко думи се беше запознал с всеки от тях. Намръщи се и се опита да свърже фактите, които помнеше, с имената на световете. Криу’н Дич…
Нещо в това название се асоциираше в представите му с топъл ситен дъжд или студени пориви на вятъра, който духаше откъм гигантска планинска верига. Ърсуърлд… Пред мисления му взор се появиха огромни вълни, техните безкрайни редици връхлитаха върху дълъг бряг и запращаха бяла пяна на белия пясък.
Всичко това беше нейде там, отвън, далеч — живот със собствен ритъм, нрави и обичаи, с любов, омраза и всичко останало, което е присъщо на хората. Не такива като него обаче, защото те живееха невероятно далеч от Земята, в безкрайния Космос, на други светове.
Хорн усети почти болезнена промяна в собствения си душевен свят, сякаш някой насила беше завладял съзнанието му и го беше откъснал от обикновения му път. Можеше да си представи Земята — майката Земя, тя си почиваше като доволна и умиротворена вдовица, която заедно с малкото си кученце си търси вдъхновение в дреболии, докато синовете й са се изтръгнали навън и нещо изследват, покоряват и заселват.
Този човек с фамилията Талибранд, който беше пристигнал на Земята…
Хорн отново прелисти от самото начало страниците на тънката книжка и намери мястото, където беше отпечатана снимката.