Пазачите дремеха и не чуха как той се промъкна покрай тях.
Сетне побягна. Много трудно се ориентираше в тъмнината, но след известно време се оказа близо до залата, където Братвин го прие за пръв път. Започна да се развиделява, нощното небе изсивя. За щастие имаше твърде малко минувачи и когато Хорн срещаше някого, закриваше лицето си, за да не забележи синята му кожа.
За разлика от Джен Талибранд Съветник Братвин не се ограждаше със слуги и охрана. Хорн стигна до вратата на залата, без някой да го спре, и заудря с юмрук по нея.
Скоро съненият вратар му отвори. Когато забеляза, че чука андроид, изруга и понечи да затвори вратата.
— Заведете ме при Съветника на честта Братвин! — заповяда Хорн. — Вдигнете го от леглото, ако още спи.
— Глупак! — възрази вратарят. — Днес Съветът на честта има заседание и Съветникът работи до късно през нощта, подготвяйки доклада си.
— Още по-добре — отбеляза Хорн със свирепо задоволство. — Кажете му, че нося съобщение от Ларс Талибранд, съобщение за убийство, той ще ме изслуша!
Вратарят кимна със съмнение. Беше почти смешно колко се бе променило лицето му, когато се върна.
— Можете да влезете — преглътна той. — Съветник Братвин каза, че иска да изслуша вашето съобщение.
Братвин изплашено извика, когато видя Хорн и го позна. Отдавна го смяташе за мъртъв.
С широко отворени очи изслуша Хорн, после яростно кимна.
— Днес заседава Съветът на честта. Събираме се от всички краища на Криу’н Дич, за да обсъдим плановете за следващата година. Но първо ще устроим съд!
ГЛАВА ХIХ
Събраха се двадесет членове на Съвета на честта.
Двама от тях бяха много стари, двама — твърде млади, а останалите бяха малко по-възрастни или малко по-млади от Братвин.
В залата за аудиенции бе разположена голяма маса, пред всяко място бяха поставени писалка, хартия и купчина напечатани листове.
Половин час след разсъмване един след друг се събраха всички.
Живеещите наблизо се прозяваха и протягаха в колите си, с които бяха пристигнали през нощта. А които живееха далеч и за пътуването им бяха необходими до три дни, гостуваха на Братвин и цялата нощ спаха, затова бяха свежи и спокойни.
Братвин поздравяваше членовете, когато влизаха в залата и се приближаваха до огъня, за да се сгреят или да си вземат нещо за ядене от наредените там чинии и купи. Бъчва кисела криундичка бира чакаше да я отворят след заседанието.
Джен Талибранд дойде последен, Братвин вече беше заел мястото си начело на масата.
Талибранд надуто спря пред залата колата си, произведена на Земята, излезе от нея, влезе в помещението и отправи към присъстващите величествен жест. Беше добре облечен, грижливо избръснат и силно напарфюмиран.
Само тъмните кръгове под очите му издаваха, че изминалите седмици е живял в страх от разобличаване.
Зае мястото си до масата и промърмори поздрав към останалите. После погледна Братвин с очакване.
Очите на двамата мъже за миг се срещнаха, сетне Братвин погледна книжата пред себе си.
— Днес ние, Съветът на честта на този свят, се събрахме тук, за да чуем как е нашият народ, с какво се занимава, как живее и дали справедливостта тържествува, как нараства благосъстоянието му, цари ли на Криу’н Дич мир. Къде бизнесът не върви и животът замира, справедливостта се погазва, къде няма благосъстояние, къде мирът е крехък и всеки момент ще избухне война. Събрахме се да изясним всичко това и да установим ред, доколкото е по нашите сили. Аз, Братвин, съм тук и имам намерение да изпълня задълженията си на член на Съвета така, както ми повелява дългът.
Той погледна седящия отляво и тази фраза се понесе от човек на човек. Очите му следваха произнесените думи и дълго се задържаха ту на едно, ту на друго лице.
— Аз, Талибранд, съм тук, за да изпълня задълженията си на член на Съвета така, както ми повелява дългът.
В думите му нямаше ли известно безсрамие?
Братвин отклони поглед. Сетне погледна книжата пред себе си и почувства, че сърцето му заби по-силно, когато вдигна най-горния лист. Облиза устни, преди да заговори.
— Говоря открито тук, на този Съвет, и обвинявам един от неговите членове на име Джен Талибранд от семейство Талибранд. Твърдя, че той е сред нас не по право, а зае мястото със сила и не смята, че е отговорен за извършеното от него престъпление.
Постепенно членовете на Съвета започнаха да схващат какво каза Братвин и се втренчиха в него, отворили уста от изумление.
Самият Талибранд побеля като тебешир, но на лицето му не трепна нито един мускул.
Досега Братвин говореше много тихо, ала внезапно гласът му се извиси и стана рязък: