През 1922 година всичко вървеше по вода и аз вече чаках с нетърпение Дафни да се прибере от медения си месец, за да й разкажа какво съм постигнал в нейно отсъствие.
През седмицата, когато се върна в Англия, Дафни ни покани с Беки на вечеря в новия си дом на Итън Скуеър. Изгарях от желание да чуя всички новини, знаех и че тя ще се зарадва много, задето вече притежаваме осем магазина, нова къща на Гилстън Роуд и всеки момент ще добавим към имуществото си цяло каре с жилищни сгради. Бях наясно обаче кой ще бъде първият й въпрос, след като прекрачим нейния праг, и вече бях готов с отговора: „Ще ми трябват още десет години, докато изкупя всички магазини, стига да ми обещаеш, че няма да има потопи, епидемии от чума или войни“.
Тъкмо преди да тръгнем с Беки за вечерята у нашите приятели, в пощенската кутия на Гилстън Роуд номер единайсет се получи писмо.
То падна върху изтривалката, но дори отдалеч познах дръзкия почерк. Разкъсах плика и зачетох какво ми е написал подполковникът. Изведнъж ми призля — не проумявах защо ни в клин, ни в ръкав се оттегля от търговското ни дружество.
20.
Чарли продължи да стои сам в антрето. Реши да не казва на Беки за писмото на подполковника, докато не се приберат от вечерята у Дафни. Жена му отдавна чакаше да се види със своята приятелка и той не искаше да й съсипва вечерта.
— Добре ли си, скъпи? — попита Беки, след като слезе от горния етаж. — Виждаш ми се пребледнял.
— Добре съм, добре съм — отвърна мъжът й и пъхна припряно писмото във вътрешния си джоб. — Хайде да тръгваме, че ще закъснеем. — Погледна жена си и видя, че тя си е облякла розовата рокля с голямата джувка отпред. Спомни си, че й е помогнал да я избере. — Ослепителна си — похвали я той. — Дафни ще позеленее от завист, когато ти види роклята.
— И ти не изглеждаш зле.
— Облека ли фрак, имам чувството, че съм оберкелнер от „Риц“ — призна си Чарли, докато Беки му оправяше бялата папийонка.
— Откъде знаеш как изглеждат оберкелнерите в „Риц“, след като не си стъпвал там? — засмя се тя.
— Този път поне ми го ушиха в моята шивачница — каза Чарли и й отвори вратата.
— А плати ли го?
Докато пътуваха с автомобила към Итън Скуеър, Чарли почти не чуваше какво бъбри Беки и се опитваше да проумее защо подполковникът се оттегля от търговското дружество точно когато нещата като че ли са потръгнали добре.
— И какво според теб трябва да направя? — попита Беки.
— Каквото смяташ за добре — отвърна той.
— Откакто сме излезли от нас, ти, Чарли Тръмпър, изобщо не ме слушаш. А като си помисля, че сме женени от две години!
— Извинявай — рече мъжът й, след което спря точно зад „Силвър Гоуст“35, оставен пред Итън Скуеър номер четиринайсет. — Нямам нищо против да живея тук — добави Чарли, докато отваряше вратата на жена си.
— Не бързай толкова — отвърна Беки.
— Защо пък да не бързам?
— Защото господин Хадлоу надали ще е в състояние да ти отпусне толкова пари.
Още преди да са изкачили стълбите, икономът им отвори входната врата.
— Нямам нищо против да си имам и иконом — подметна Чарли.
— Дръж се прилично — скастри го жена му.
— Добре, добре — каза Чарли. — Трябва да си знам мястото.
Икономът ги заведе в дневната, където Дафни отпиваше от чашата сухо мартини.
— Добре дошли! — извика тя.
Беки изтича при нея и я прегърна — едвам я обхвана с ръце.
— Защо не си ми казала! — възкликна гостенката.
— Малката ми тайна — поясни Дафни и се потупа по корема. — Но ти както винаги си доста по-напред от мен.
— Не бих казала — отвърна Беки. — Кога го чакаш?
— Според доктор Гулд някъде през януари. Ако е момче, ще се казва Кларънс, ако е момиче — Клариса.
Гостите се засмяха.
— Я ги виж ти! Подсмихват се! Така са се казвали най-прочутите предци на Пърси — обясни младата жена точно когато при тях в дневната дойде и съпругът й.
— Така си е, макар че бог ми е свидетел, нямам и понятие какво точно са направили — вметна той.
— Добре дошли у дома! — каза Чарли и се ръкува с маркиза.
— Добре заварили — отвърна Пърси, после целуна Беки по двете бузи. — Веднага ще ви кажа, че страшно се радвам да ви видя отново. — Един от слугите му донесе уиски със сода. — Е, Беки, разправяй всичко от игла до конец и не спестявай подробностите.
35
Модел на ролс-ройс, произвеждан от 1906 до 1927 г. Букв. „Сребърен призрак“ (англ.). — Б.пр.