Единственото, което го връщаше към онзи спомен, бяха трите чисти ивички върху еполетите на Трентам, очевидно останали от капитанските нашивки.
Трентам премести поглед надолу и се вторачи в картината, която Чарли носеше под мишница, после най-неочаквано му се нахвърли и му я изтръгна. Обърна се и пак хукна презглава в посоката, откъдето беше дошъл. Без да губи и миг, Чарли го подгони и започна бързо да го настига, понеже тежкият шинел, а и картината, която нападателят бе стиснал не на живот, а на смърт, му пречеха да тича.
Младежът бе само на метър от него и тъкмо понечи да му се хвърли и да го хване през кръста, когато чу втория писък. Поколеба се за миг, после си даде сметка, че отчаяният вик е долетял от неговата къща. Знаеше, че няма друг избор, освен да остави Трентам да му избяга с картината. Смени посоката и се втурна нагоре по стълбите пред номер единайсет. Нахълта в дневната, където завари готвачката и бавачката, надвесени над Беки. Тя се беше проснала на дивана и пищеше от болка.
Щом видя Чарли, очите й светнаха.
— Бебето е на път да се роди — беше единственото, което му каза.
— Вдигни я внимателно и ми помогни да я пренеса до автомобила — помоли Чарли готвачката.
Двамата изнесоха Беки от къщата и както я държаха, тръгнаха по пътеката, а бавачката изтича да им отвори вратата на автомобила и да им помогне да положат родилката на задната седалка.
Чарли се метна зад волана и изкрещя на готвачката, която вече въртеше манивелата, за да запали двигателя.
— Звъннете на сестра ми в болница „Гай“37 и й кажете, че сме тръгнали. Предупредете я да се готвят за спешен случай.
Двигателят се запали, готвачката се затича и се качи в автомобила, а Чарли подкара по средата на пътя, като се стараеше да не прави резки движения и да заобикаля пешеходците, велосипедите, трамваите, конете и другите автомобили. Смени скоростта и пое на юг към Темза.
Час по час се извръщаше, за да погледне жена си — дори не бе сигурен, че тя още е жива.
— Пощади живота и на двамата — изкрещя той колкото му глас държи.
Продължи по крайбрежната улица възможно най-бързо, като натискаше клаксона и току подвикваше на хората, които вървяха нехайно към отсрещния тротоар и дори не подозираха за терзанията му. Докато минаваше по Съдърк Бридж, за пръв път чу как Беки стене.
— Ей сега ще бъдем там, скъпа — обещай Чарли. — Изтърпи още малко.
След моста зави по първата улица вляво и продължи нататък със същата скорост, докато пред тях не изникна металната порта на болница „Гай“. Чарли влезе в двора, заобиколи кръглата леха с цветя и зърна Грейс и двама мъже в дълги бели престилки, които чакаха с носилка, сложена отстрани. Младежът спря точно пред тях, още малко и да им премаже пръстите на краката.
Двамата мъже изнесоха внимателно Беки от автомобила и я положиха върху носилката, после я качиха по рампата в болницата. Чарли изскочи от колата и тръгна до носилката: докато се качваха по стълбите, държеше Беки за ръката, а Грейс притичваше до него и му обясняваше, че господин Армитидж, завеждащ акушеро-гинекологичното отделение, ги чака в операционната на първия етаж.
Докато Чарли стигне вратата на операционната, вече бяха вкарали Беки вътре. Оставиха го сам в коридора. Той заснова напред-назад, без да забелязва хората, които профучаваха покрай него и си вършеха работата.
След няколко минути Грейс излезе и се зае да го убеждава, че господин Армитидж е овладял положението и Беки не може да бъде в по-добри ръце. Очакваше се детето да се роди всеки момент. Грейс стисна ръката на брат си и пак влезе в операционната. Чарли продължи да кръстосва — мислеше само за едно, за жена си и за първата им рожба, Трентам вече се бе превърнал в размазано петно. Молеше се за момче, Томи, което да бъде братче на Даниъл и което някой ден може би да поеме търговско дружество „Тръмпър“. Молеше се и Беки да не се мъчи много, докато ражда техния син. Вървеше напред-назад по коридора със зелени стени, осъзнал за кой ли път, че обича неописуемо жена си.
След един час от операционната излезе висок едър мъж, следван от Грейс. Чарли ги погледна, но хирургът беше с маска и той така и не разбра по лицето му как е минала операцията. Господин Армитидж смъкна маската и изражението му даваше отговора на безмълвните молитви, отправени от Чарли.
— Успях да спася живота на жена ви — рече мъжът, — но не можах да сторя нищо за мъртвородената ви дъщеря, господин Тръмпър. Наистина съжалявам.