През юли 1894 година се венчахме в църква „Сейнт Мери“ в Грейт Аштън, а първородният ни син Гай бе заченат една година по-късно — за предпочитане е да мине известно време, преди първото дете да дойде на бял свят, така не даваш повод да те одумват.
Баща ми винаги се е отнасял еднакво към мен и сестра ми, въпреки това обаче често ми е било давано да разбера, че именно аз съм неговата любимка. Ако не държеше толкова на справедливостта, татко със сигурност щеше да остави всичко на мен, понеже направо умира за Гай. Ала след смъртта му Ейми ще наследи половината от огромното му състояние. Един дявол знае какво ще прави с такова богатство — занимава се само с това да си прекопава градината, да плете на една кука и от дъжд на вятър да ходи на фестивала в Скарбъро.
Но да се върна на Гай. Който го видеше още невръстен, през онези години, когато се изгражда личността, не можеше да му се нарадва колко е красив и макар че не съм допуснала да се разглези, винаги съм смятала за свой дълг да се постарая той да получи старт в живота, който да го подготви за ролята, каквато — убедена съм — рано или късно неминуемо ще играе. Ето защо още преди да получи кръщение, Гай беше записан в подготвително училище „Айсгарт“, а също и в „Хароу“39, откъдето, както ми се искаше, да влезе в Кралската военна академия. Ставаше ли дума за образованието на момчето, дядо му не жалеше парите. Към по-големия си внук се показа неописуемо щедър.
Шест години по-късно родих втори син, Найджъл, който дойде на бял свят малко преждевременно — вероятно именно на това се дължи, че той не е така буден, както по-големия си брат. Междувременно наехме на Гай неколцина частни учители, един-двама от които го намираха за доста палав. Но кое дете в един или друг момент не слага жаби във ваната и не срязва на две връзките на обувките?
Както и предвиждахме, на девет години Гай постъпи в „Айсгарт“, а оттам — в „Хароу“. По онова време директор на училището беше преподобният пребендарий Антъни Уд и аз му напомних, че момчето е седмо поколение от рода Трентам, посещавало учебното заведение.
В „Хароу“ Гай бе отличник и в учението — в последния клас бе произведен ротен — и на боксовия ринг, където побеждаваше наред всичките си противници с едно-единствено изключение, в срещата с „Радли“40, където за съперник му се падна нигериец, който, както научих след време, бил на двайсет и пет-шест години.
Докривя ми, когато последния срок в училището не направиха Гай отговорник на класа. Доколкото разбрах, бил се запалил по прекалено много неща и от училищното ръководство сметнали, че това няма да бъде в негова полза. Е, и оценките му от изпитите можеха да са по-високи, но винаги съм смятала, че Гай е от децата, които са природно интелигентни, затова не са от най-прилежните в учението. Синът ми бе изненадан от доста пристрастната препоръка на директора, според когото някои от оценките му били твърде завишени, въпреки това беше приет във военната академия „Сандхърст“.
Там се прояви като отличен курсант, намираше време и да продължи с тренировките по бокс и стана шампион в средната категория. След две години, през юли 1916-а, завърши академията с прилични оценки и постъпи в някогашния полк на баща си.
Трябва да отбележа, че Джералд напусна Кралския стрелкови полк след кончината на баща си, за да се завърне в Бъркшир и да поеме фамилните имения. По време на принудителното си напускане бе с почетен чин полковник и мнозина го смятаха за следващия командващ на полка. Оказа се обаче, че е пренебрегнат заради някой си Данвърс Хамилтън, който дори не бе в Първи батальон. Макар и да не познавам въпросния господин, мнозина от офицерите изказаха мнението, че с назначаването му справедливостта е грубо погазена. Аз обаче бях повече от сигурна, че Гай ще защити семейната чест и с времето ще стане командващ на полка.
Джералд не участва пряко в Голямата война41, въпреки това в онези усилни години намери начин да служи на своята родина, като прие да бъде издигнат за Парламента от Западен Бъркшир, избирателен район, който в средата на XIX век, по времето на Палмърстън42, дядо му е представлявал като член на Либералната партия. Съпругът ми успя да спечели изборите цели три пъти — работеше прилежно за партията си от задните банки и постоянно показваше, че няма желание да заема един или друг политически пост.
След като бе произведен в чин, Гай бе пратен като младши лейтенант в Олдършот, където продължи обучението си, за да се подготви да замине при останалите от полка на Западния фронт. За по-малко от година се сдоби с втората нашивка и бе прехвърлен в Единбург, във Втори батальон, който след няколко седмици получи заповед да се прехвърли по море във Франция.
39
Частни училища, най-често интернати, за момчета от 8 до 13 години, подготвящи ги за привилегированите частни гимназии. — Б.пр.
42
Хенри Темпъл Палмърстън, английски държавник, премиер-министър на Великобритания (1855 — 1865). — Б.пр.