После една юнска сутрин следващата година мъжът ми Джералд беше повикан в Министерството на войната — той реши, че е свързано с някакви обичайни парламентарни дела.
Следобед се прибра най-неочаквано на Честър Скуеър и ме накара да седна и да изпия чаша голямо уиски, подир което каза, че имал да ми съобщава неприятни новини. Рядко съм го виждала толкова мрачен и се запитах какво ли толкова го е принудило да се върне вкъщи посред бял ден.
— Гай е напуснал полка — оповести свъсен Джералд. — Връща се в Англия веднага щом оформят книжата.
— Как така се връща? — изумих се аз.
— Не ми посочиха причина — отвърна мъжът ми. — Днес сутринта ме повикаха в Министерството на войната, при Били Кътбърт, който също беше навремето в нашия полк. Та той ми съобщи, че ако Гай не бил напуснал полка, са щели да го разжалват. Помоли да си остане между нас.
Докато чаках Гай да се прибере в Англия, отново прегледах най-внимателно всички предоставени от господин Харис сведения — колкото и дребни и незначителни да ми се струваха те — за бързо разрастващата се империя на Тръмпър. Сред купищата страници, с които частният детектив ме отрупваше — безспорно за да оправдае чудовищното си възнаграждение — се натъкнах на нещо, което, както подозирах, бе важно за Тръмпърови точно толкова, колкото за мен — доброто име на сина ми.
Поразпитах където трябва, една неделна сутрин огледах имота и в понеделник се обадих по телефона на посредническа фирма „Савил“, за да кажа, че съм готова да купя въпросния имот за две хиляди и петстотин лири стерлинги. По-късно същата седмица посредникът ме потърси, за да ми съобщи, че някой — както реших, Тръмпърови — бил предложил три хиляди.
— Аз давам четири хиляди — оповестих и затворих.
По-късно същия следобед посредниците потвърдиха, че вече съм собственица на трийсет и седемте жилища, разположени на Челси Терас, от номер двайсет и пет до номер деветдесет и девет. Увериха ме, че веднага ще уведомят представителя на Тръмпър коя е новата му съседка.
23.
Един мразовит следобед на септември 1922 година, малко след като Гибсън бе вдигнал съдовете от следобедния чай, Гай Трентам се върна на Честър Скуеър номер деветнайсет. Майка му никога нямаше да забрави този случай, защото, когато синът й влезе в дневната, тя едва го позна. Госпожа Трентам тъкмо бе седнала да пише писмо, когато икономът оповести:
— Капитан Гай.
Тя се обърна и видя как синът й влиза в стаята и отива при камината, където застана разкрачен с гръб към жаравата. Впери изцъклени очи някъде пред себе си, но не каза нищо.
Госпожа Трентам бе благодарна, че този следобед съпругът й участва в прения в Камарата на общините и се очаква да се прибере чак след гласуването в десет вечерта.
Гай очевидно не се беше бръснал от няколко дни. Косата му плачеше за гребен, униформата, ушита само преди три години по поръчка в „Гийвс“43, бе направо неузнаваема. Опърпаният младеж продължи да стои разтреперан, с гръб към огъня, после по едно време се обърна към майка си. Чак сега госпожа Трентам забеляза, че синът й държи под мишница пакет, увит в амбалажна хартия.
Макар да не й беше студено, тя също потрепери. Продължи да седи зад писалището — не изпитваше желание да прегърне първородния си син и да наруши мълчанието.
— Какво ти казаха, мамо? — изрече накрая Гай с разтреперан, някак несигурен глас.
— Нищо съществено. — Тя го погледна изчакващо. — Казаха само, че си напуснал полка по своя воля и че ако не си го направил, са щели да те разжалват.
— Това поне е вярно — призна младежът. Най-сетне сложи пакета, който държеше, върху масата до него. — Но само защото се съюзиха срещу мен.
— Кои?
— Подполковник Хамилтън, Тръмпър и момичето.
— Хубава работа! Излиза, че макар и да му писах, полковник Форбс е повярвал на госпожица Салмън! — възкликна ледено госпожа Трентам.
— Да, повярва на нея. Подполковник Хамилтън и досега има много приятели в полка и някои само това и чакаха — да се хванат за обвиненията му, за да отстранят своя съперник.
Госпожа Трентам загледа как синът й пристъпва притеснено от крак на крак.
— Но аз смятах, че всичко вече е изяснено. Все пак актът за раждане…
43
Верига от магазини и ателиета за мъжко облекло, специализирана в направата на военни и морски униформи. — Б.пр.