Някъде през март Джоан ни съобщи, че два дни бившата й господарка си е стягала багажа, после са я откарали в Саутхамптън, където тя се качила на пътнически параход за Австралия. След седмица Дафни дойде на вечеря у нас на Гилстън Роуд и го потвърди.
— Можем само да предполагаме, драги мои, че е отишла да навести онзи непрокопсаник, сина си.
— Доскоро разправяше под път и над път какви невероятни успехи жънел синът й, защо не разгласи и сега какво е намислила?
— Нямам представа — призна си Дафни.
— Как мислиш, възможно ли е Гай да възнамерява да се прибере в Англия? Все пак нещата се поуталожиха.
— Съмнявам се — сбърчи чело жената. — Ако смяташе да се връща, не майка му, а той щеше да се качи на кораба, но в обратна посока. При всички положения, ако чувствата на баща му изобщо имат някакво значение, след като се прибере в имението в Асхърст, Гай няма да бъде посрещнат като блудния син.
— Тук има нещо гнило — споделих аз с нея. — Би трябвало да съществува обяснение за тайнствеността, с която госпожа Трентам се е обградила напоследък.
Три месеца по-късно, през юни 1927 година, подполковникът ми показа в „Таймс“ некролога на Гай Трентам.
— Каква ужасна смърт! — възкликна той.
Дафни отиде на погребението в енорийската църква в Асхърст, защото, както обясни по-късно, искала да види с очите си как заравят ковчега, за да повярва наистина, че Гай Трентам вече не е сред живите.
След време Пърси сподели с мен как едва е удържал жена си да не почне и тя заедно с гробарите да хвърля пръст върху капака на ковчега. Дафни пък каза как се съмнявала, че именно това е причина за смъртта на Гай, макар и да не разполагала с доказателства за противното.
— Поне вече няма да ти мътят водата — бяха последните думи на Пърси по въпроса.
Аз се свъсих.
— Първо нека погребат и госпожа Трентам до сина й и чак тогава ще повярвам в това.
26.
През 1929 година семейство Тръмпър се премести в по-голяма къща в Литъл Болтънс47. Дафни ги увери, че макар кварталът да е „малък“, са направили стъпка в правилната посока. Сетне погледна Беки и добави:
— Но все още, драги, сте твърде далеч от Итън Скуеър.
По случай новото жилище Тръмпърови организираха празненство, което за Беки имаше двойно значение — на другия ден й предстоеше да получи степен „Магистър на хуманитарните науки“. Пърси се заяде, че й е трябвало доста време, докато напише дисертацията, посветена на голямата любов на живота й — Бернардино Луини, ала тя отвърна, че това били камъни в градината на съпруга й.
Чарли дори не опита да се защити — само наля на Пърси поредното бренди и отряза връхчето на пурата.
— Утре Хоскинс ще ни закара на церемонията, ще се видим там — оповести Дафни. — Ако поне този път бъдат тъй любезни да ни сложат на някой от първите трийсет реда.
Чарли се зарадва, че местата на Дафни и Пърси са точно зад тях — този път те бяха достатъчно близо до сцената, за да виждат добре церемонията.
— Кои са тези? — попита Даниъл, когато на подиума излязоха четиринайсет достолепни възрастни господа, които бяха облечени в дълги черни роби с морави качулки и които седнаха по столовете.
— Ректорският съвет — обясни Беки на осемгодишния си син. — Именно те препоръчват кой да получи степен. Не задавай непрекъснато въпроси, Даниъл, хората наоколо ще се подразнят.
В този миг заместник-ректорът се изправи, за да прочете списъка с имената.
— Първо трябва да изчакаме да обяви кой получава бакалавърска степен и чак тогава ще стигне и до мен — рече Беки.
— Я не се надувай толкова, скъпа — усмихна се Дафни. — Някои от нас още помним как доскоро смяташе, че най-важният ден в живота ти е бил, когато си получила бакалавърска степен.
— Защо и татко си няма степен? — възкликна Даниъл и вдигна от пода програмата на майка си. — И той е умен като теб.
— Вярно е — съгласи се Беки. — Но за разлика от моя баща неговият не го е накарал да учи в училище.