Когато Чарли влезе в пивницата, Сид Рексол го зяпна с отворена уста — направо не повярва на очите си.
— Яйце по шотландски57 и халба от най-хубавата горчива бира. И внимавай да не ме излъжеш в грамажа! — ухили се Чарли и остави куфарчето отстрани до себе си.
— Божичко, кой вятър те е довял чак тук, Тръмпър — възкликна Сид, след като се провикна през рамо: — Едно яйце по шотландски, Хилда, и ела, моля ти се, да видиш кой ни е дошъл на крака.
— Отивам на конференция на земеделците в Карлайл — обясни Чарли. — Викам си, защо да не се отбия и да не изпия една бира със стария си приятел!
— Много мило, много мило — рече Сид и сложи върху тезгяха халбата горчива бира. — Напоследък четем често за теб по вестниците и колко си допринесъл заедно с лорд Ултън за победата ни във войната. Това е то, вече си ни знаменитост!
— Министър-председателят ми възложи важна работа — потвърди Чарли. — Дано допринасям с нещо — добави той с надеждата, че думите му са прозвучали достатъчно високопарно.
— Ами магазините, Чарли? Вероятно не ти остава време за тях, кой ги движи?
— Арнолд, старае се човекът, но при тези обстоятелства се наложи да затворя пет, да не говорим пък за онези, които съм заковал с дъски. Между нас да си остане, Сид — сниши глас Чарли, — но ако в скоро време нещата не тръгнат на оправяне, и аз сигурно ще почна да търся купувач.
Жената на Рексол дохвърча с чинията с поръчката.
— Здравейте, госпожо Рексол — поздрави я Чарли, докато тя слагаше пред него яйцето по шотландски и салатата. — Радвам се да ви видя! Защо не дойдете да се почерпим с мъжа ви?
— Защо наистина да не го полеем! — възкликна Сид Рексол. — Имай грижата, Хилда! — рече той, после се надвеси съзаклятнически над тезгяха. — Да знаеш някой, който иска да купи магазините на задругата и кръчмата?
— Не бих казал — отвърна Чарли. — Ако не ме лъже паметта, Сид, искаше за „Мускетарят“ луди пари, а днес какво е пивницата — развалина! Да не говорим пък за магазините на задругата.
— Поисках ти шест хиляди лири стерлинги, мисля, че се разбрахме за толкова, но Арнолд каза, че вече не си проявявал интерес — напомни Сид точно когато жена му сложи пред тях на тезгяха още две халби и отиде да обслужи друг клиент.
— Така ли ти каза? — престори се на учуден Чарли.
— Ами да — потвърди кръчмарят. — Приех предложението ти за шест хиляди, дори ти пратих подписан договор — да го одобриш, но Арнолд ми върна книжата.
— Направо не мога да повярвам — затюхка се Чарли. — А ти бях обещал. Защо не се свърза направо с мен?
— Напоследък не е никак лесно да те открие човек — натърти Рексол. — Все пак вече си важна клечка, недостъпен си за такива като мен.
— Арнолд не е трябвало да ти връща книжата — бе категоричен Чарли. — Очевидно не е оценил колко много държа на старото ни приятелство. Извинявай, Сид, и помни — за теб винаги съм достъпен. Случайно да пазиш договора?
— Пазя го, разбира се, оставаше да не го пазя! — оживи се Рексол. — И от него ще се убедиш, че казвам истината.
Кръчмарят хукна нанякъде и остави Чарли да си пие на спокойствие бирата и да опитва яйцето по шотландски. След няколко минути се върна, сложи документите върху тезгяха и плесна с длан по тях:
— Ето, Чарли, сам виж.
Другият мъж зачете договора, който Арнолд му беше показал преди година и половина. Вече беше подписан със „Сидни Рексол“, а след думите „на вниманието на…“ бе посочена сумата от шест хиляди лири стерлинги.
— Трябваше само да се добавят датата и твоят подпис — взе да обяснява кръчмарят. — Познаваме се от толкова години, Чарли, не очаквах да постъпиш така.
— Както сам знаеш, Сид, кажа ли нещо, не се отмятам. Съжалявам, но изпълнителният ми директор очевидно не е знаел какво сме се разбрали.
Извади от джоба си портфейла, взе от него чековата книжка, написа на горния ред „Сид Рексол“, а отдолу „шест хиляди лири стерлинги“, после се подписа със замах.
— Мъж на място си, Чарли, винаги съм го твърдял. Нали, Хилда?
Госпожа Рексол закима радостно, а Чарли се усмихна, взе договора, прибра книжата в куфарчето и се ръкува с кръчмаря и жена му.