— Тази ми е любимата и на мен — каза някой зад нея.
Кати се обърна и видя снажен рошав младеж, грейнал в такава усмивка, че и тя му се усмихна. Смокингът очевидно го притесняваше, папийонката му беше килната на една страна, младежът се беше подпрял на перилата така, сякаш без тях ще се строполи на земята.
— Много е красива — съгласи се Кати. — Когато бях по-малка, и аз обичах да рисувам, но именно Сисле накрая ме убеди да не си губя времето.
— В смисъл?
Младата жена въздъхна.
— Нарисувал е тази картина едва седемнайсетгодишен, още докато е бил ученик.
— Майко мила! — възкликна младежът. — Сред нас имало истинска познавачка! — Кати се усмихна на новия си познат. — Дали да не хвърлим едно око и на картините на горния етаж?
— Ами ако сър Чарлс се разсърди?
— Едва ли — отвърна младежът. — В края на краищата какъв е смисълът да си колекционер, ако другите нямат възможност също да се порадват на произведенията, които си събрал?
Насърчена от увереността му, Кати изкачи още едно стъпало.
— Невероятно! — ахна тя. — Ранно платно на Сикърт. Почти не се появяват на пазара.
— Очевидно работите в галерия.
— Работя в „Тръмпър“ — оповести гордо тя. — Галерията на Челси Терас номер едно. А вие?
— Може да се каже, че и аз работя за „Тръмпър“ — призна си младежът.
С крайчеца на окото Кати видя, че от една стая на горния етаж излиза сър Чарлс — тя за пръв път се срещаше толкова отблизо с председателя на управителния съвет. Подобно на Алиса й се прииска да изчезне в някоя ключалка, ала новият й познат дори не трепна — очевидно се чувстваше като у дома си.
Докато слизаше по стълбите, домакинът се усмихна на Кати.
— Здравейте — поздрави ги той, когато се изравни с тях. — Аз съм Чарли Тръмпър и вече знам всичко за вас, млада госпожице. Видях ви, разбира се, на търга на произведения на италианската живопис, а Беки не може да ви нахвали, справяли сте се блестящо. А, между другото, моите поздравления за каталога.
— Благодаря ви, сър — промълви Кати, понеже не знаеше какво друго да каже, а председателят на управителния съвет продължи да слиза по стълбището, като я заливаше със словесен поток, без изобщо да обръща внимание на спътника й.
— Гледам, вече сте се запознали със сина ми — допълни сър Чарлс и се извърна да я погледне. — Но не се хващайте на невинния му преподавателски вид, и той е непрокопсаник като баща си. Покажи й, Даниъл, картината на Бонар.
С тези думи сър Чарлс се скри в дневната.
— А, да, картината на Бонар. Гордостта и радостта на баща ми — рече младежът. — Не знам да съществува по-добър начин да примамиш в спалнята едно момиче.
— Значи ти си Даниъл Тръмпър?
— Не, аз съм Рафълс, прочутият крадец на произведения на изкуството — отвърна той, после хвана Кати за ръката и я затегли нагоре по стълбите към спалнята на майка си и баща си. — Я да видим какво ще кажеш за това!
— Изумително — беше единственото, което успя да изрече Кати, захласната по голата жена на Бонар — неговата любовница Мария, подсушаваща се след баня.
Картината беше окачена над спалнята.
— Баща ми е страшно горд с тази дама — обясни Даниъл. — Постоянно ни повтаря как бил платил за нея всичко на всичко триста гвинеи. Почти не отстъпва на… — не се доизказа младежът.
— Баща ти има отличен вкус.
— Много набито око за дилетант, както казва мама. Но не върви да й противоречиш, татко е купил всички картини в къщата.
— Не ги ли е избирала майка ти?
— А, не. Майка ми се е родила продавачка, докато баща ми по душа си е купувач, чудесно съчетание! Никой не може да се мери с тях още откакто Дювийн67 и Беренсон68 завладяха пазара с произведения на изкуството.
— Тия двамата трябваше да ги тикнат в затвора — отбеляза Кати.
— Да де, но подозирам, че баща ми накрая ще се озове на същото място, както Дювийн. — Младата жена се засмя. — А сега, мен ако питаш, не е зле да слезем долу и да си вземем от храната, докато не са я опустошили.
Кати забеляза, че още щом влязоха в дневната, Даниъл отиде при една от масите в дъното и размени две от листчетата с имена върху тях.
— Е, голям късметлия съм, госпожице Рос — каза той и издърпа стола, та Кати да седне, докато другите гости си търсеха имената. — След всички безсмислени приказки, които изговорихме, виждам, че ще седим един до друг.
67
Барон Джоузеф Дювийн (1869 — 1939), известен търговец с произведения на изкуството, специалист по старите майстори. Подарил е една от колекциите си на Британския музей. — Б.пр.
68
Бернхард Беренсон (1865 — 1959), американски изкуствовед и критик от литовски произход, специалист по ренесансова живопис, изиграл важна роля в подбора на произведенията, откупени от големи частни колекционери и музеи. — Б.пр.