— Жалко, че и Даниъл не е тази вечер с нас — пророни Беки.
След няколко мига Кати се изправи и държа реч, с която не остави у никого съмнение, че е достойна наследница на Чарли. Накрая вдигна наздравица за основателя и първия пожизнен председател на „Тръмпър“. След като ръкоплясканията утихнаха, Кати се наведе и извади нещо изпод стола.
— Това, Чарли — подхвана тя, — е малък подарък, с него всички искаме да ти благодарим за жертвите, които си правил за „Тръмпър“.
Обърна се и връчи масленото платно на Чарли, който грейна в очакване. Ала когато видя какво е изобразено върху картината, зяпна от учудване и пурата му се търкулна на масата. Трябваше да мине известно време, докато се окопити и остави „Хора, ядящи картофи“ на Ван Гог. Чуха се възгласи:
— Реч, реч!
В началото Чарли напомни отново на събралите се как всичко е започнало от сергията на дядо му в Уайтчапъл, сергия, която сега стоеше гордо при щандовете за хранителни стоки в универсалния магазин. Отдаде дължимото на подполковника, който отдавна бе починал, на първопроходците в дружеството господин Краудър и господин Хадлоу, а също на Боб Мейкинс и Нед Денинг, работили в „Тръмпър“ още от самото начало и оттеглили се броени седмици преди самия Чарли. Накрая благодари и на Дафни, маркиза Уилтшир, дала им на заем шейсет лири стерлинги, с които те всъщност са започнали.
— Жалко, че вече не съм на четиринайсет години — отбеляза натъжен Чарли. — Жалко, че не мога да застана зад сергията в Уайтчапъл и да бъда с редовните си клиенти. Това бяха най-щастливите дни в живота ми. Дълбоко в себе си аз си останах уличен продавач на плодове и зеленчуци. — Всички се засмяха, само Беки погледна мъжа си и си припомни осемгодишното хлапе по къси панталонки, което, стиснало каскетчето в ръка, чака пред фурната на баща й с надеждата да му дадат кифла. — Горд съм, че построих най-голямата сергия на света и тази вечер съм с хората, помогнали ми да я дотикам от Ийст Енд чак на Челси Терас. Ще ми бъде мъчно за всички вас — дано от време на време ми позволявате да се връщам в „Тръмпър“.
Чарли седна на мястото си, а всички, които работеха при него в универсалния магазин, станаха на крака, за да го поздравят с ръкопляскания. Той се наведе към Беки, хвана я за ръка и прошепна:
— Извинявай, забравих да им кажа, че всъщност ти си основала фирмата.
През живота си Беки нито веднъж не беше стъпвала на футболен мач, а сега й се налагаше да слуша с часове как мъжът й разказва за световното първенство и че най-малко трима играчи на „Уест Хам“ щели да бъдат включени в националния отбор на Англия.
Първия месец, след като напусна поста председател на управителния съвет, Чарли сякаш нямаше нищо против Стан да го разкарва с колата от Шефийлд до Манчестър и от Ливърпул до Лийдс, където двамата ходеха на мачовете от първите кръгове на първенството.
След като Англия се класира за полуфинала, Чарли впрегна едва ли не всичките си познанства, за да се сдобие с две места на стадиона, и усилията му бяха възнаградени, когато домакините се класираха за финала.
Но въпреки дебелите си връзки, въпреки че бе готов да плати скъпо и прескъпо и дори писа на мениджъра на английския национален отбор Алф Рамзи, пак не успя да си осигури за финала дори билет за правостоящи. Сподели с Беки, че волю-неволю е решил двамата със Стан да гледат мача по телевизията.
Сутринта преди финала слезе за закуска и видя върху дъската за хляб два билета. Беше толкова развълнуван, че не се и докосна до яйцата с бекона.
— Ти, госпожо Тръмпър, си истинско съкровище — току повтаряше и добавяше: — Ама как ги уреди?
— С връзки — отвръщаше Беки, решена да не разкрива пред мъжа си как от новия компютър е разбрала, че госпожа Рамзи има сметка в „Тръмпър“ и Кати е предложила да включат и нея в групата отбрани клиенти, ползващи се с десет на сто отстъпка.
След като националният отбор на Англия победи Западна Германия с четири на два и Джеф Хърст от „Уест Хам“ вкара цели три гола, Чарли бе на седмото небе от щастие и Беки за миг се запита дали съпругът й най-после не е забравил „Тръмпър“ — така щеше да развърже ръцете на Кати като председател на управителния съвет.
Седмица след като се върна от стадион „Уембли“, Чарли явно пак нямаше нищо против да обикаля по цял ден къщата, през втората седмица обаче Беки си даде сметка, че трябва да направи нещо, ако не иска да полудее и да загуби почти цялата прислуга на Итън Скуеър. В понеделник на третата седмица тя отскочи до управителя на туристическото бюро в „Тръмпър“, а на четвъртата от „Кюнард“74 осигуриха на лейди Тръмпър два билета за кораба „Куин Мери“, който отплаваше за Ню Йорк, откъдето семейство Тръмпър щеше да потегли на дълга обиколка из Съединените щати.
74
Голяма корабоплавателна компания, обслужваща главно линиите между Великобритания и Северна Америка. Основана през 1839 г. от Самюъл Кюнард. — Б.пр.