— Да го вземат мътните, забравих си очилата на палубата — промърмори Чарли. — Я виж, Беки, какво пише.
Тя пое с разтреперани ръце телеграмата и я прочете първо наум — Чарли се взираше в лицето й.
— Хайде, казвай де! Наполовина пълна или наполовина празна?
— Телеграмата е от Бъкингамския дворец, имат молба към теб — отвърна Беки.
— Казвах ли ти аз! — завайка се пак Чарли. — Не можеш да ги оставиш и ден сами, все ще объркат нещо. На първо число всеки месец трябва да доставят тоалетен сапун, кралицата предпочита лавандулов, паста за зъби, съпругът й харесва „Ютимол“, и тоалетна хартия… Хем предупредих Кати…
— Не, този път Нейно Величество се притеснява не за тоалетната хартия — прекъсна го Беки.
— А за какво? — подкани пак мъжът й.
— Питат каква да бъде титлата ти.
— Титлата ли? — възкликна Чарли.
— Да — потвърди жена му и се извърна с лице към него. — Лорд Тръмпър от къде?
Беки се изненада, а Кати изпита известно облекчение, когато двете видяха колко бързо лорд Тръмпър от Уайтчапъл се е запалил по делата на Горната камара в Парламента. В мига, когато Чарли стана депутат, от страховете на жена му, че той ще продължи да се бърка в работата на универсалния магазин, не остана и следа. В съзнанието й отново изникнаха спомените от Втората световна война, когато Чарли бе работил при лорд Ултън в Министерството на хранителната промишленост и тя никога не знаеше по кое време на нощта той ще се прибере вкъщи.
Половин година, след като Беки го предупреди хич и да не припарва до „Тръмпър“, Чарли й съобщи, че е поканен за член на селскостопанската комисия в Парламента, където отново щял да приложи опита си за благото на своите сънародници. Той дори се върна към стария си навик всяка сутрин да става в четири и половина, за да се запознава с документите и да се подготвя за важните срещи и заседания.
Щом се прибереше за вечеря, я обсипваше с новини какви предложения бил направил в комисията и как някой изкуфял дядка бил пропилял времето на Камарата с безбройните си поправки към проектозакона за развъждането на зайци.
Когато през 1970 година Великобритания кандидатства в Общия пазар, Чарли сподели с жена си, че председателят на Камарата му е предложил да оглави подкомисията за разпределение на хранителните продукти в Европа и той смятал, че е негов дълг да приеме. От този ден нататък, слезеше ли на закуска, Беки заварваше какви ли не проектозакони и броеве на „Хансард“75 за Камарата на лордовете, разпилени небрежно от кабинета на Чарли чак до кухнята, където я чакаше неизбежната бележка, че му се е наложило да отиде на поредното заседание на подкомисията или на среща с някой европеец, който подкрепял Великобритания и бил на посещение в Лондон. Дотогава Беки не си беше и представяла, че членовете на Горната камара са затрупани с толкова много работа.
Тя продължи да поддържа връзка с „Тръмпър“ — сутринта в понеделник, когато бе по-спокойно, задължително се отбиваше да види какво ново-старо и за своя изненада се беше превърнала в основен източник, от който Чарли разбираше какво става в универсалния магазин.
По един-два часа обикаляше с голямо удоволствие щандовете. Волю-неволю забелязваше колко бързо се мени модата и как Кати винаги успява да е с едни гърди пред конкурентите, без обаче да дава повод на редовните клиенти да недоволстват и да се дразнят от излишни промени.
Накрая задължително се отбиваше и в галерията, за да види кои картини предстои да се продават на търг. Доста отдавна бе прехвърлила задълженията си на Ричард Картрайт, който преди оттеглянето й беше отговарял за търговете, но който и сега на драго сърце зарязваше всичко, за да я разведе из галерията, където за оглед бяха подредени платната, обявени за продан.
— Този път е ред на второстепенните импресионисти — увери я той.
— Вече на баснословни цени — отбеляза Беки, докато разглеждаше картините на Писаро, Бонар и Вюайар. — Но трябва да внимаваме Чарли да не разбере отнякъде за ей това платно.
— Вече е разбрал — предупреди я Ричард. — Миналия четвъртък се отби на път за Камарата на лордовете, запази три картини и дори намери време да възроптае, че сме ги оценили прекалено скъпо. Каза, че само преди няколко години бил купил от теб голяма маслена картина на Реноар — „Рибарят“, за същите пари, каквито сега съм очаквал да получа за малък пастел на Писаро, който на всичкото отгоре бил и ескиз.
75
Официален стенографски отчет от заседанията на двете камари на Парламента, подготвян всекидневно от Издателството на Нейно Величество Кралицата. — Б.пр.