— Подозирам, че е прав — отвърна Беки и разлисти каталога, за да провери предварително определените цени. — Бог да ти е на помощ, не знам как ще вържеш отчета, ако Чарли научи отнякъде, че сте продали картините, на които е хвърлил око, на цени, по-ниски от предварително определените.
Докато двамата си говореха, при тях дойде млад продавач, който кимна учтиво на лейди Тръмпър и подаде на Ричард бележка. Директорът на галерията я прочете и се обърна към Беки.
— Председателката на управителния съвет моли да се отбиеш в кабинета й, преди да си тръгнеш. Искала да обсъди спешно нещо с теб.
Ричард я изпрати с асансьора до партерния етаж, където тя отново му благодари, че е отделил толкова време на една възрастна жена.
Докато асансьорът пъплеше със сетни сили нагоре — още нещо, което Кати смяташе да обнови по време на основния ремонт — Беки се запита защо ли я вика: дано не й кажеше, че днес няма да може да дойде на вечерята у тях, тъй като на нея бяха поканени и Дейвид и Барбара Фийлд.
Преди известно време Кати се беше изнесла от Итън Скуеър и бе отишла да живее в просторен апартамент в Челси Клоистърс, но поне веднъж в месеца идваше да вечерят заедно и задължително присъстваше, ако сред гостите бяха семейство Фийлд или Блумингдейл. Беки знаеше, че Дейвид Фийлд, който и досега бе член на управителния съвет на големия универсален магазин в Чикаго, ще бъде разочарован, ако Кати не дойде на вечерята, още повече че те с жена му си тръгваха на другия ден за Щатите.
Джесика веднага отведе Беки в кабинета на Кати, където тя я завари да говори по телефона — бе сбърчила твърде угрижено чело. Докато чакаше Кати да приключи с разговора, Беки погледна през еркерния прозорец към празната дъсчена пейка на отсрещния тротоар и се сети за Чарли, който на драго сърце би заменил за нея тапицираните с червена кожа банки в Камарата на лордовете.
Веднага след като затвори, Кати попита:
— Как е Чарли?
— Само той си знае — призна Беки. — Виждам го от дъжд на вятър на вечеря, мярна се и в неделя на закуска. Напоследък идвал ли е в „Тръмпър“?
— Доста рядко. Да ти призная, още ме гризе съвестта, задето не го пускаме да припари в универсалния магазин.
— Излишно е — увери я Беки. — Никога не съм го виждала по-щастлив.
— Слава богу! — възкликна по-младата жена. — Но точно сега ми трябва за спешен съвет.
— Какъв?
— Дейвид Фийлд ми звънна по телефона и каза, че баща му бил поръчал десетина кутии пури от обичайната марка. Да не съм ги пращала в „Конот“76, щял да ги вземе довечера от вас.
— И какво те притеснява?
— И Дейвид Фийлд, и хората от щанд „Тютюневи изделия“ нямат представа каква марка предпочита баща му. Доколкото разбрах, Чарли открай време е движел поръчката сам.
— Провери в старите фактури.
— Това и направих веднага след разговора — обясни Кати. — Но никъде не открих фактури за пури. Изненадах се, защото помня добре, че дойде ли в Лондон, старият господин Фийлд задължително поръчва десетина кутии, които да му бъдат занесени в „Конот“. — Тя пак се свъси. — Винаги съм недоумявала. Така де, изключено е в неговия универсален магазин да няма щанд за цигари и пури.
— Със сигурност има — потвърди Беки, — но не и хавански.
— Защо?
— Някъде през петдесетте години Съединените щати са забранили вноса на кубински пури и бащата на Дейвид, който пушел любимата си марка много преди изобщо някой да е чувал за Фидел Кастро, решил, че не вижда причина да си отказва това удоволствие, което определя като „свое свещено право“.
— А как Чарли е заобиколил забраната?
— Слизаше до щанда за тютюневи изделия, взимаше десетина кутии с пури от любимата марка на стареца, махаше бандерола от всеки къс, който заменяше с етикета на безобидна холандска марка, после редеше пурите в кутии с надпис „Тръмпър“, които изобщо не бият на очи. Винаги проверяваше дали има достатъчно бройки, в случай че запасите на господин Фийлд свършат. Смяташе, че това е най-малкото, което може да направи, за да му се отплати за гостоприемството, което семейството винаги е проявявало към нас.
Кати кимна разбиращо.
— Все пак трябва да разбера каква точно е марката на кубинските пури, на които господин Фийлд има „свещено право“.
— Да ти призная, не знам. Както сама каза, Чарли не позволяваше на никого да изпълнява поръчката.
— В такъв случай се налага някой да помоли Чарли или сам да дойде и да уреди въпроса, или поне да ни каже към каква марка е пристрастен американският му приятел. Къде бих могла да открия в понеделник в единайсет и половина сутринта пожизнения президент?