— Дали да не седна на крилото? — засмя се Беки, след като се върна от кухнята.
Гай също се усмихна.
— Сигурен съм, че няма и да усетим кога са минали трите години, после, веднага щом се върна, ще се оженим.
Той вдигна чашата и загледа как Беки отпива от виното. Известно време и двамата мълчаха. Когато стана от масата, младата жена усети, че й се вие свят.
— Ще сложа кафе — обясни тя.
Щом се върна, видя, че чашата й отново е напълнена.
— Благодаря ти за прекрасната вечер — поде Гай и Беки се уплаши, че той си тръгва. — Опасявам се, че е време да мием чиниите — допълни младежът. — Не си повикала прислуга, а аз оставих ординареца в казармата.
— Не, няма да се занимаваме сега с чиниите — хлъцна Беки. — Ами да, една година ще ги мия, една ще ги подсушавам и една ще ги редя.
Смехът на Гай бе прекъснат от шума на кипящото кафе.
— Връщам се ей сега. Защо не си сипеш бренди? — предложи Беки, а после отиде в кухнята и затърси две чаши, които да не са нащърбени.
Напълни ги с вряло кафе и ги занесе в хола — стори й се, че газовата лампа е нагласена да свети по-слабо. Остави чашите на масичката при канапето.
— Кафето е много горещо, трябва да поизчакаме да изстине — предупреди тя.
Гай й подаде чашата бренди. Вдигна своята и зачака. Беки се поколеба, отпи малка глътка и седна на канапето до него. Известно време мълчаха, после Гай остави чашата, прегърна младата жена и започна да я целува страстно първо по устните, сетне по вратлето и голите рамене. Беки се дръпна едва когато усети, че той плъзва длан от гърба към гърдите й.
Гай я пусна и рече:
— Имам една приятна изненада за теб, скъпа, пазех я за тази вечер.
— Каква?
— Утре във вестник „Таймс“ ще бъде обявен годежът ни.
За миг Беки бе толкова смаяна, че само погледна младежа.
— О, скъпи, това е прекрасно!
Отново го прегърна и този път не се дръпна, когато той заопипва гърдите й. После обаче попита:
— Но какво ще каже майка ти?
— Пет пари не давам какво ще каже — възкликна Гай и пак я зацелува по шията.
Плъзна длан и по другата й гърда, а Беки разтвори устни и езиците им се докоснаха.
Усети как Гай разкопчава копчетата отзад на роклята й — отначало бавно, сетне по-уверено. Тя се изчерви, когато младежът махна куртката и вратовръзката и ги метна върху облегалката на канапето, и се запита дали да не му каже, че са отишли прекалено далеч.
Но Гай се зае да разкопчава ризата си и Беки съвсем се уплаши: вече нямаше власт над нещата.
Младежът се надвеси и съблече сакото на Беки. След това отново започна да я целува и да прокарва длани по гърба й.
Младата жена си помисли, че може би ще й се размине, ако Гай не успее да разкопчее сутиена. Но не след дълго стана пределно ясно, че той и друг път се е справял с тази нелека задача: разкопча чевръсто копченцата и насочи вниманието си към бедрата на Беки. Най-неочаквано спря, когато дланта му стигна горния край на чорапите, погледна я в очите и промълви:
— Опитвах се да си представя как изглеждаш, но и през ум не ми е минавало, че си толкова красива.
— Благодаря — прошепна Беки и изправи гръб.
Гай й подаде чашата с бренди и тя отпи още една глътка, след което се запита дали не е по-разумно да каже например, че кафето е изстинало, и да отиде в кухнята, за да направи друго.
— Въпреки всичко тази вечер изживях голямо разочарование — допълни Гай, без да сваля длан от бедрото й.
— Разочарование ли! — възкликна Беки и остави чашата.
Вече я хващаше.
— Да — потвърди Гай. — Заради годежния ти пръстен.
— Годежният ми пръстен ли? — бе още по-смаяна младата жена.
— Поръчах го преди повече от месец в „Гаръд“18 и ми обещаха, че тази вечер мога да го взема. Ала днес следобед ми съобщиха, че ще бъдат готови едва утре рано сутринта.
— Не е толкова важно — рече Беки.
— Как да не е важно! — възкликна Гай. — Исках тази вечер да ти го сложа. Дано ти е възможно утре сутринта да дойдеш малко по-рано на гарата. Смятам да падна на колене и да ти поднеса пръстена направо на перона.
Беки стана и се усмихна, Гай също се изправи и я прегърна.
— Винаги ще те обичам, знаеш го, нали?