Роклята на Дафни се плъзна и падна на пода. Гай хвана Беки за ръката и тя го заведе в спалнята.
Той отметна припряно покривката, скочи на леглото и протегна ръце. Без да губи и миг, Беки отиде при младежа, а той махна набързо останалите й дрехи и започна да я целува навсякъде по тялото, а после я люби с обиграност, каквато, както си помисли тя, се постига само с много практика.
Макар да я позаболя, Беки бе изненадана колко бързо е приключило дългоочакваното усещане. Тя се притиска дълго, сякаш цяла вечност до Гай. Той току повтаряше колко държи на нея, което попритъпи вината, обзела Беки — нали все пак бяха сгодени!
Тя вече се унасяше, когато й се стори, че чува затръшване на врата. Обърна се, решила, че са съседите на горния етаж. Гай почти не се помръдна. Не щеш ли, вратата на спалнята се разтвори рязко и пред тях изникна Дафни.
— Извинявайте, не знаех, че сте тук — прошепна тя и затвори тихо вратата след себе си.
Беки погледна притеснена любимия си. Той се усмихна и я прегърна.
— Не се плаши. Дафни няма да каже на никого.
Притегли я с ръка и отново я люби.
Когато Беки отиде на първи перон, гара „Уотърлу“ вече гъмжеше от униформени мъже. Беше закъсняла само две-три минути и се изненада, че Гай не я чака. После се сети, че той първо трябва да отскочи до Албемарл стрийт, за да вземе пръстена.
Погледна табелата отстрани на влака: с бял тебешир с едри печатни букви пишеше „Лондон — Саутхамптън, връзка с кораба на «Пенинсюлър и Ориентъл»19, потеглящ за Индия. Тръгва в 11:30 ч.“. Беки продължи да оглежда притеснена перона, докато погледът й не се натъкна на няколко безпомощни девойки. Бяха се събрали под гаровия часовник и говореха в хор с пискливи истерични гласчета за балове, срещи по поло и кой ще се жени в скоро време. Те си знаеха, че трябва да се сбогуват тук, на гарата, понеже не приляга на младо момиче да придружава някой офицер чак до Саутхамптън — освен ако не е омъжено или сгодено за него. Но Беки си помисли как тазсутрешният брой на „Таймс“ съобщава, че те двамата с Гай са сгодени, така че може би щяха да я пуснат да изпрати своя годеник чак до пристанището…
Тя отново си погледна часовника: единайсет часът и двайсет и една минути. За пръв път усети, има нещо гнило. И най-неочаквано зърна Гай — вървеше по перона към нея, следван от мъж, който мъкнеше два куфара, и от носач, нарамил още повече багаж.
Гай се извини, но не обясни защо е закъснял, само заповяда на ординареца да качи багажа и да го чака в купето. Няколко минути двамата с Беки си говореха общи неща, Гай дори й се стори някак отчужден, но тя си каза, че на перона има и доста негови колеги, други офицери, които се сбогуваха — някои дори с жените си.
Чу се свирка, Беки видя, че един от железничарите си гледа часовника. Гай се наведе, целуна я лекичко по бузата и най-неочаквано се обърна. Беки видя как той бърза да се качи на влака — дори не я погледна. В главата й изникваше само една картина — голите им тела, преплетени върху тясното легло, и думите на Гай: „Ще те обичам винаги, знаеш го, нали?“.
Чу се последната свирка на заминаващия влак, железничарят размаха зелено флагче, Беки продължи да стои сам-сама на перона. Потрепери от повея на вятъра, когато композицията изпълзя като змия от гарата и пое към Саутхамптън. Смеещите се девойки също тръгнаха, но в друга посока — към екипажите и автомобилите, управлявани от шофьори.
Беки отиде при вестникарската будка в дъното на седми перон и за три пенса си купи брой на „Таймс“: първо припряно, сетне по-бавно провери всички имена в списъка на сгодените.
Сред тях нямаше имената на Трентам и Салмън.
10.
Още преди да са им донесли супата, Беки съжали, че е приела поканата на Чарли да вечерят в „Скалини“, единствения ресторант, който той знаеше. Чарли я обграждаше с внимание, от което тя се чувстваше още по-гузна.
— Тази рокля ти отива много — рече той, възхитен от тоалета в пастелен цвят, който Беки отново бе взела от гардероба на Дафни.
— Благодаря ти.
Последва дълго мълчание.
— Извинявай — рече младежът. — Не биваше да те каня точно в деня, когато капитан Трентам заминава за Индия.
— Утре в „Таймс“ ще излезе обявата, че сме се сгодили — отвърна Беки, забила поглед в чинията със супата.
— Честито — поздрави я някак равнодушно Чарли.
— Гай не ти е симпатичен, нали?
19
Голяма корабоплавателна компания, пътуваща главно до Индия, Австралия и Далечния изток. — Б.пр.