Директорът се изправи и едновременно се поклони, нещо, което, както си помисли Беки, надали би било по силите и на сър Хенри Ървинг24.
После господин Хадлоу отведе подполковника и младите му съдружници в предната зала.
— Старият Чъби Дъкуърт още ли е при вас? — попита Хамилтън.
— Лорд Дъкуърт е председател на управителния ни съвет — прошепна благоговейно директорът.
— Свестен човек, служил съм с него в Южна Африка. С Кралския стрелкови полк. Когато следващия път се видим с Чъби в клуба, с ваше разрешение ще му спомена, че сме се срещали.
— Много мило от ваша страна, сър Данвърс.
Вече при входната врата директорът отпрати служителя и сам държа на подполковника балтона, после му връчи бомбето и бастуна и се сбогува с новите си клиенти:
— Ако има нещо, не се колебайте, идвайте при мен — изрече той и отново се поклони.
Стоя на вратата, докато тримата изчезнаха от погледа му.
Зад ъгъла подполковникът спря и се скри зад най-близкото дърво. Беки и Чарли изтичаха при него, макар и да недоумяваха какво е намислил.
— Добре ли сте, сър? — попита притеснен Чарли.
— Добре съм, добре съм, Тръмпър — увери го по-възрастният мъж. — Но да ти призная, съм готов да се изправя пред цяла орда туземци мародери от Афганистан, отколкото да ходя отново при този тип. Всъщност как се справих?
— Чудесно — възкликна Беки. — Готова съм да се обзаложа, че ако си бяхте събули обущата и бяхте казали на Хадлоу да ги лъсне, той щеше да извади носната си кърпа и тутакси да се заеме със задачата.
Подполковникът се усмихна.
— Значи според вас мина добре?
— Повече от добре — потвърди Беки. — Още днес следобед ще отскоча до кантората на Джон Д. Уд, за да платя капарото за двата магазина.
— Признателен съм ви, госпожице Салмън, подготвихте ме прекрасно. Знаете ли, от вас ще излезе страхотен щабен офицер.
Беки се усмихна.
— Правите ми голям комплимент, подполковник.
— Не си ли съгласен с мен, Тръмпър? Ама че съдружница си си намерил! — допълни Хамилтън.
— Тъй вярно, сър — подвикна Чарли, когато подполковникът се запъти с широка крачка към пътя. — Но искам да ви питам нещо, което ме притеснява.
— Казвай, Тръмпър.
— Щом сте приятел на председателя на управителния съвет на банката — рече той и тръгна в крак с бившия си командващ, — защо не отидохме направо при него?
Подполковникът спря като закован.
— Драги ми Тръмпър! — възкликна той. — Човек не ходи при председателя на управителния съвет, ако иска заем от някакви си двеста и петдесет лири стерлинги. Въпреки това нека подчертая: не се и съмнявам, че в близко време ще ни се наложи да навестим и него. Сега обаче имаме други неотложни нужди.
— Други неотложни нужди ли? — повтори Чарли.
— Да, Тръмпър. Трябва да гаврътна едно уиски — натърти подполковникът и погледна табелата на пивницата точно срещу тях. — Всъщност нека да е двойно.
— В кой месец си? — попита Чарли, когато на другия ден Беки отиде да му съобщи новината.
— Някъде в началото на четвъртия — отвърна тя, без да го поглежда в очите.
— Защо не си ми казала досега? — рече младежът донейде обидено, сетне сложи табелката „Затворено“ и тръгна нагоре по стълбите.
— Все се надявах, че ще се размине — призна си Беки и го последва.
— Нали си писала на Трентам, за да му съобщиш?
— Не, не съм. Не мога да се наканя.
Младата жена се зае да подрежда стаята — още се страхуваше да погледне Чарли в очите.
— Не можеш да се наканиш ли? — тросна се той. — Трябвало е да му кажеш преди доста седмици. Той е трябвало пръв да научи. Ще прощаваш за израза, но точно той е виновен за тая проклета каша, дето сте я забъркали.
— Не е толкова просто, Чарли.
— И какво му е сложното?
— Това ще сложи край на кариерата му, а Гай живее заради полка. Прилича на твоя подполковник, би било нечестно да го карам на двайсет и три години да се откаже от военното поприще.
— Изобщо не прилича на подполковника — подвикна Чарли. — При всички положения е достатъчно млад, за да се задоми, да започне отначало и да се потруди поне един ден като всички нас, останалите.
— Той, Чарли, е венчан за армията, а не за мен. Защо да опропастявам живота и на двама ни?