— Но преди да се издокараш с такава качулка, ще се наложи да поработиш доста, Пърси.
Всички се извърнаха да видят кой се намесва в разговора. Пърси сведе глава.
— Както винаги сте прав, Ваше Величество. Ала се опасявам, че никога няма да се добера до подобно отличие.
Кралят се усмихна и допълни:
— Бих казал, драги ми Пърси, че сте се отдалечили доста от обичайната си среда.
— Тук съм заради една приятелка на Дафни — поясни другият мъж.
— Дафни, миличка, радвам се да те видя — продължи кралят. — Още не съм имал възможност да ти честитя годежа.
— Тъкмо вчера получих мило писъмце от кралицата, Ваше Величество. За нас е чест, че и двамата ще присъствате на венчавката.
— Да, огромна чест — потвърди Пърси. — Разрешете да ви представя госпожа Тръмпър, която днес получи научна степен. — Беки за втори път се ръкува с краля. — Това е нейният съпруг, господин Чарлс Тръмпър, и майка й — госпожа Салмън, а това е леля й — госпожица Роуч.
Кралят се здрависа и с четиримата и рече:
— Браво на вас, госпожо Тръмпър. Наистина се надявам да използвате познанията си за някое благородно начинание.
— Постъпвам на работа в „Сотби“, Ваше Величество. Ще започна като стажантка в отдела за изящни изкуства.
— Чудесно, чудесно! Мога само да ви пожелая по-нататъшни успехи, госпожо Тръмпър. Ще чакам с нетърпение да се видим на венчавката, Пърси, ако не и по-рано.
Кралят кимна и се отправи към друга групичка.
— Много свестен човек — отбеляза Пърси. — Страшно мило, че дойде да ни поздрави.
— Нямах представа, че познаваш… — подхвана Беки.
— Да ти призная — прекъсна я той, — моят прапрапрапрадядо се е опитал да убие неговия прапрапрапрадядо и ако беше успял, сега може би щяхме да бъдем с разменени места. Въпреки това той винаги е проявявал разбиране.
— И какво се е случило с твоя прапрапрапрадядо? — полюбопитства Чарли.
— Бил е изселен — обясни другият мъж. — И мен ако питате, с основание. Инак е щял да посегне повторно.
— Майко мила! — засмя се Беки.
— Какво има? — попита Чарли.
— Току-що се сетих кой е прапрапрапрадядото на Пърси.
Дафни така и не успя да се види преди венчавката с Беки — беше толкова погълната от последните приготовления, че не й оставаше нито миг свободен. Все пак на прием у лейди Сенам на Онзлоу Скуеър срещна съвсем случайно подполковника и жена му и се поинтересува какво ново-старо на Челси Терас. Подполковникът й съобщи sotto voce27, че Чарли е изтеглил от банката доста голям заем, „въпреки че се е разплатил до последното пени с другите си кредитори“. Дафни се усмихна, припомнила си, че в съвсем свой стил Чарли й е изплатил доста месеци преди крайния срок последната вноска от парите, които му е отпуснала.
— Току-що научих, че е хвърлил око на поредния магазин — допълни военният.
— Този път на кой?
— На хлебарницата — номер сто четирийсет и пет.
— Бащата на Беки е бил хлебар — отбеляза младата жена.
— Сигурни ли са, че ще успеят да го купят?
— Според мен да, макар и да се опасявам, че този път на Чарли ще му се наложи да се поизръси доста над пазарната цена.
— Защо?
— Хлебарницата се пада точно до магазина за плодове и зеленчуци и господин Ренолдс си дава прекрасно сметка, че Чарли много държи да я купи. Чарли обаче го е примамил с предложение той да остане управител на фурната и да получава дял от печалбата.
— Хммм. И докога според вас ще важи уговорката?
— Само докато Чарли усвои отново тънкостите на занаята.
— Ами Беки?
— Започнала е работа в „Сотби“. Като секретарка.
— Моля? — подвикна Дафни. — За какво й беше да блъска толкова много за научна степен — за да стане секретарка ли?
— В „Сотби“, каквато и подготовка да имаш, очевидно започваш от най-ниското стъпало. Така поне ми обясни Беки — уточни подполковникът. — Започваш от нулата, независимо дали си син на председателя на управителния съвет, дали години наред си работил в престижна галерия в Уест Енд, дали имаш научна степен, или си завършил първо отделение. Но установят ли, че си добър в работата, веднага те прехвърлят в някой от специализираните отдели. А не като в армията.