— И така, за какво гласуваме? — попита нацупен младежът.
— Някой трябва да предложи да превърнем дружеството с ограничена отговорност в акционерно дружество — започна Беки. — Ако приемем предложението, можем да поканим подполковника за председател на управителния съвет, а той на свой ред ще назначи теб за изпълнителен директор, а мен — за отговорен секретар. Смятам, че господин Краудър също трябва да бъде поканен в управителния съвет, а също някой представител на банката.
— Както виждам, помислила си за всичко — отбеляза Чарли.
— В случай че си забравил, драги ми господин Тръмпър, такава ни беше първоначалната уговорка — натърти Беки.
— Все пак не сме „Маркс и Спенсър“33.
— Още не сме, но някой ден ще мерим ръст и с тях — усмихна се подполковникът. — Нали самият ти, Чарли, ни научи да мислим по този начин!
— Знаех си аз, че пак ще изкарате мен виновен.
— И така, предлагам да учредим акционерно дружество — прекъсна го Беки. — Кой е „за“?
Тя и подполковникът вдигнаха ръка, Чарли се подвоуми-подвоуми и от немай-къде също гласува „за“, след което подвикна:
— И сега какво?
— Другото ми предложение — подхвана Беки — е пръв председател на нашия управителен съвет да бъде подполковник сър Данвърс Хамилтън.
Този път Чарли веднага вдигна ръка.
— Благодаря — рече военният. — Първото, което ще направя като председател, е да назнача господин Тръмпър за изпълнителен директор, а госпожа Тръмпър — за отговорен секретар на акционерното дружество. С ваше разрешение ще разговарям с господин Краудър и може би с господин Хадлоу, за да привлечем и тях в управителния съвет.
— Съгласни сме — отсече Беки, която продължаваше да води трескаво протокол на заседанието и се опитваше да не пропуска нищо.
— Други въпроси? — попита подполковникът.
— Предлагам, господин председателю, да определим датата на първото заседание на управителния съвет — откликна Беки.
— На мен ми е удобно, когато кажете — рече Чарли. — Едно е сигурно, така и няма да успеем да се съберем всички, освен ако не насрочим, разбира се, заседанието за четири и половина сутринта. Така поне ще разберем кой наистина работи.
Подполковникът прихна.
— Ето още един начин да си приемаш решенията, без ние дори да сме разбрали за тях. Но нека те предупредя, Чарли, един човек още не е кворум.
— Кворум ли?
— Да. Най-малкият брой хора, необходими, за да се приеме дадено решение — обясни Беки.
— Доскоро кворум си бях аз — отбеляза натъжен младежът.
— Така вероятно е било и с господин Маркс, преди да се запознае със Спенсър — подсмихна се Хамилтън. — Дайте да насрочим първото заседание точно след месец.
Беки и Чарли кимнаха.
— А сега, ако няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито.
— Има, има — обади се младата жена. — Но това едва ли е за протокола.
— Имаш думата — подкани озадачен председателят.
Беки се пресегна през масата и хвана Чарли за ръката.
— Това е за графа „Непредвидени разходи“ — подхвана тя. — Чакам дете.
Чарли направо онемя — за пръв път тази вечер. Накрая подполковникът попита дали им се намира бутилка шампанско.
— Опасявам се, че не — отвърна Беки. — Чарли не разрешава да пазарувам в магазина за алкохолни напитки, докато не го купим.
— Правилно! — одобри Хамилтън. — В такъв случай хайде у нас — рече той, след което стана и си взе чадъра. — Тъкмо и Елизабет да се включи в празненството. Обявявам заседанието за закрито.
След малко тримата вече бяха на улицата. Точно тогава пред тях изникна пощальонът, който понечи да влезе в магазина, после обаче видя Беки и й подаде писмо.
— С толкова много марки може да е само от Дафни — рече младата жена, после отвори плика и се зачете в писмото.
— Казвай какво ти пише — подкани мъжът й, докато вървяха към Трегънтър Роуд.
— Обиколила е надлъж и шир Америка и Китай, доколкото подразбирам, предстои да посети Индия — оповести Беки. — Била напълняла с пет килограма и се била запознала с някой си Калвин Кулидж, нямам представа кой е.
— Вицепрезидентът на Съединените щати — поясни Чарли.
— Виж ти, не знаех! Надяват се да се приберат някъде през август, така че не след дълго ще научим всичко от първа ръка. — Младата жена се огледа и забеляза, че до нея е само подполковникът. — Къде е Чарли?