Двамата се обърнаха и видяха, че той се е вторачил в малка къща, на чиято стена имаше табела „Продава се“. Приближиха се.
— Какво ще кажеш? — попита младежът, без да откъсва очи от къщата.
— В какъв смисъл „какво ще кажа“?
— Подозирам, драга, че Чарли те пита какво мислиш за къщата.
Беки огледа триетажната постройка с фасада, обрасла с бръшлян.
— Прекрасна е, наистина.
— Не само е прекрасна — подметна Чарли и пъхна палци в джобовете на жилетката си. — Наша е. Точно като за човек с жена и три деца, който е изпълнителен директор на разрастващо се търговско дружество в Челси.
— Но аз още не съм родила второто дете, камо ли трето.
— Човек трябва да гледа напред в бъдещето — натърти мъжът й. — Ти си ме учила така.
— Но дали ни е по джоба?
— То се знае, че не ни е — отвърна Чарли. — Но съм сигурен, че цените на недвижимите имоти в квартала не след дълго ще скочат, щом хората научат, че ще разполагат с универсален магазин само на две крачки от домовете си. Пък и вече е късно да умуваме, сутринта внесох капарото.
Той бръкна в джоба на сакото си и извади ключ.
— Но защо не се посъветва с мен? — попита Беки.
— Защото знаех какво ще ми кажеш — че сега не можем да си го позволим, както казваше и за втория, и за третия, и за четвъртия, и за петия, и за всички останали магазини.
Той тръгна към входната врата, следван по петите от жена си.
— Ама…
— Ще ви оставя да се разберете — прекъсна я подполковникът. — Веднага след като огледате новия си дом, заповядайте у нас на шампанско.
Както размахваше в сутрешното слънце чадъра, той продължи нататък към Трегънтър Роуд, доволен и от себе си, и от света. Прибра се точно навреме за първото уиски за деня.
Разказа всички новини на Елизабет, която имаше много повече въпроси за бебето и за къщата, отколкото за състоянието на търговското дружество и за новото назначение на мъжа си. След като се представи възможно най-добре пред жена си, подполковникът нареди на прислужника да сложи да се изстудява бутилка шампанско. После, докато чакаше Тръмпърови, отиде в кабинета си, за да прегледа пощата.
Върху писалището имаше три неотворени плика: сметка, изпратена от шивача, което напомни на подполковника какво е казала Беки по въпроса, покана за „Щита на Ашбъртън“34, където той много обичаше да ходи, и писмо от Дафни, в което Хамилтън очакваше тя да му разказва същото, както и на Беки.
Клеймото беше от Делхи. Подполковникът отвори нетърпеливо плика. Дафни надлежно повтаряше колко се забавлява по време на пътуването, но не споменаваше нищо за проблема си с килограмите. После обаче пишеше, че имала неприятни новини, свързани с Гай Трентам. Докато били в Пуна, една вечер Пърси го срещнал случайно в офицерския клуб, Гай бил облечен в цивилни дрехи. Толкова бил отслабнал, че мъжът на Дафни едва го познал. Споделил, че е бил принуден да напусне полка, и за това бил виновен един-единствен човек: ефрейтор, излъгал за миналото на Трентам и често общуващ с известни престъпници. Гай дори заявил, че бил хванал ефрейтора да краде от него. Веднъж да се върнел в Англия, Трентам смятал да…
На вратата се позвъни.
— Ще отвориш ли, Данвърс? — провикна се Елизабет, след като се показа иззад парапета на стълбището. — Редя цветята.
Подполковникът още не можеше да си намери място от яд, когато отвори и видя, че Чарли и Беки чакат нетърпеливо на най-горното стъпало. Явно ги погледна изненадан, понеже младата жена се видя принудена да възкликне:
— Шампанско, председателю! Или вече забрави, че чакам дете?
— А, да, извинявай. Мислех за друго. — Подполковникът пъхна писмото на Дафни в джоба на сакото си. — Шампанското сигурно вече се е изстудило — допълни той и заведе гостите в дневната. — Пристигнаха двама Тръмпърови и една трета — извика Хамилтън на жена си, която още беше на горния етаж.
18.
Подполковникът се забавляваше искрено, докато гледаше как Чарли снове от магазин на магазин и се опитва да държи под око целия персонал, като същевременно се мъчи да насочи силите си към магазините, които не носеха добра възвръщаемост на вложените в тях средства. Но пред каквито и проблеми и трудности да се изправяше, Чарли не бе в състояние да устои на изкушението поне за малко да застане зад щанда в магазина за плодове и зеленчуци, който си оставаше негова гордост и радост. Всеки ден Боб Мейкинс отпускаше на своя шеф по един час, през който той да си представя, че отново стои на ъгъла на Уайтчапъл Роуд и свалил сакото и запретнал ръкави, продава стоката върху сергията на дядо си.
34
Състезание по стрелба, провеждано всяка година на стрелбище „Бизли“ между отборите на различни училища. — Б.пр.